О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
гр. София, 25.02.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№420 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ срещу определение №2868 от 06.12.2018 г. по в.ч.гр.д.№5644/2018 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 21.09.2018 г. по т.д.№1574/2017 г. на СГС, с което е върната исковата молба на синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ в частта по предявения срещу „Милко” ЕООД установителен иск. .
В жалбата се посочва, че определението е неправилно, тъй като предявеният срещу „Милко” ЕООД инцидентен отрицателен установителен иск, чрез който се отрича правото на собственост на посочения ответник върху процесните вещи /предмет на иска по чл.60а от ЗБН/, е допустим, като съществува правен интерес от предявяването му.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №8/2013 г. по т.д.№8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и ТР №4/2016 г. по т.д.№4/2014 г. на ОСГК на ВКС и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Допустимо ли е в производство по иск по чл.60а от ЗБН да бъде разгледан инцидентен отрицателен установителен иск за собственост на част от вещите, предмет на иска по чл.60а от ЗБН. 2. Допустимо ли е предявяване на инцидентен отрицателен установителен иск, чрез който съдът да разреши със сила на пресъдено нещо съществуването на преюдициално правоотношение, от което изцяло или отчасти зависи изхода на делото по предявения от синдиците на банката иск по чл.60а от ЗБН. Излагат се съображения, че определението е и очевидно неправилно.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че при тълкуване на разпоредбата на чл.60а, вр. §1, т.7 от ДР на ЗБН следва да се направи извод, че пасивно легитимиран /надлежен ответник/ е третото лице, в чието имущество са включени активи, които са били придобити с предоставени от банката средства на неин длъжник, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма. Посочил е, че искът по чл.60а от ЗБН може да се предяви само срещу това трето лице, а не и срещу лица, които са участвали в „междинните прехвърляния“ /каквото лице е и ответникът „Милко” ЕООД/, като правото на банката има облигационен, а не вещен характер, поради което хипотезата на т.3Б от ТР№4/2016 г. на ОСГК в случая е неприложима и в този смисъл предявеният установителен иск срещу „Милко” ЕООД се явява недопустим. Изложил е съображения, че съответствието между фактическите твърдения на ищеца, които са били наведени във връзка с обосноваване на интереса от предявяване на установителен иск и действителното положение, следва да се прецени от съда при изследване на материалноправните предпоставки за уважаване на претенцията срещу третото лице, тъй като биха имали обуславящо значение за основателността на иска по чл.60а от ЗБН.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.
С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, формулираните от частния касатор въпроси не са обусловили правната воля на съда. Както бе посочено, недопустимостта на предявения в производството по чл.60а от ЗБН, установителен иск /друг е въпросът, че по делото се установява, че уточненият пред първоинстанционния съд петитум на иска, е бил за установяване несъществуване на факти, за които в закона не е предвидено да се установяват чрез иск – че ответникът не е произвел процесните вещи, че не ги е доставял в [населено място] и че не е извършвал престация в полза на „Хидропонт М” ООД/, е обоснована с обстоятелството, че ответникът по този иск, не е ответник по облигационния иск по чл.60а от ЗБН, като в определението не е изразявано становище за принципна недопустимост/допустимост на предявяване /независимо от способа/ на установителен иск /независимо от вида му/ в производството по чл.60а от ЗБН, респективно за първоначално или последващо обективно съединяване на искове в това производство.
От друга страна при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2868 от 06.12.2018 г. по в.ч.гр.д.№5644/2018 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.