5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 26.03.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2551/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] против решение №738 от 31.03.2017г. по т.д.667/2015г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма]., [населено място], чрез пълномощника си- адв. Г. Ч. е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Изложени са и подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника е развил пространни доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт, изведена от това, че съдът се е произнесъл по незаявен иск, а също така и при нередовност на сезирането, тъй като и поправената искова молба страдала от недостатъци, които не били отстранени. Страната е поддържала и наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В тази връзка е посочила, че решението противоречало на т.4 ППВС №41/79г. и решения на ВКС, с оглед начина, по който бил определен размера на обогатяването респективно обедняването. Поставени са въпросите – „ За приложението на забраната по чл.266, ал.3 ГПК и за произтичащите за въззивният съд задължения да обезпечи правилното приложение на императивните правни норми чрез даване на указания за подлежащите на доказване факти и обстоятелства по въпроса за момента на настъпване на преклузия за ангажиране на доказателства и връзката му с доклада на съда и действия по реда на чл.145 ГПК „. Възпроизведени са части от мотивите на две решения на ВКС. Направено е оплакване във връзка с приетото от съда за преклузия на възраженията за погасителна давност и ангажиране на доказателства за това, че било налице дублиране на процесните СМР, развити в контекста на твърденията на страната за недопустимо изменение на иска от ищеца. Сочено е и противоречие при процедирането на съда с решения на ВКС, чиито решаващи изводи били свързани с приетата възможност делото да бъде попълвано с доказателства и пред втората инстанция, когато страната не е имала възможност да ги представи, поради пропуск на съда. Други доводи не са развити.
Касаторът е развил оплакване за недопустимост на съдебният акт, което следва да бъде разгледано, независимо от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК – арг. т.1 ТРОСГТК №1/09г. Това оплакване страната е поддържала първо поради това, че с поправената пред въззивният съд в резултат на проведено производство по отстраняване на недостатъците й, искова молба са въведени различни обстоятелства – в първоначалната искова молба ищецът бил поддържал наличие на облигационно правоотношение между страните, по което било налице неизпълнение на поетите от общината задължения, освен това с поправената искова молба бил променен предмета на спор, според страната, изразен в това, че обекта бил нов, различен от първоначално заявения, въведени били още и нови обстоятелства, свързани с провеждане на процедури по ЗОП и нищожност на неформалния договор. Тези доводи са фактически необосновани.Фактически невярно и при некоректен прочит на исковата молба и на поправената искова молба касаторът интерпретира фактите. Констатираните от въззивния съд недостатъци на исковата молба са се състояли единствено в противоречие свързано с твърденията на ищеца, а именно от една страна е посочено, че претендираните СМР са извършени въз основа на молба на Кмета на общината – ответник, след водени преговори, относно техния обем материали и срок, а от друга, че страните не са в облигационни отношения, което обаче водело до „ ликвидни, изискуеми и неизпълнени задължения от страна на ответника и липсата на доброволно изпълнение за заплащане на СМР”/ вж. протоколно определение от 02.12.2015г./. Ищецът, с оглед именно тези указания е уточнил твърденията си, като не е въвеждал нови фактически обстоятелства, освен това е преповторил твърдението си от първоначалната искова молба, като е твърдял, че кметът на ответната община е поел задължение да организира процедура по ЗОП / л.1 по д. 227/13 на БлОС/ т.е фактически невярно е твърдението, че този факт е заявен за първи път с поправената искова молба. Фактически невярно е и твърдението, че е променен предмета на спор. Касаторът некоректно интерпретира посоченото в поправената искова молба относно общото местонахождение на обекта, в който са извършени процесните СМР. И. е обозначил не нов обект, а същият, третиран в цялото производство – отсечката от кв. „О. „ до [населено място], като е отбелязал в поправената искова молба, че тя се намира в посока пътя от С. до [населено място]. Също така, фактически невярно е и посоченото, че участъка от пътя е бил променен с допълнителна молба. Както първостепенният, така и въззивният съд са обсъждали една и съща отсечка от пътя, заявена в исковата молба / и поправената такава/ като местоположение и обозначена, както и идентифицирана от дадените експертни заключения, с точно посочване на нейните параметри. Следва да се отбележи също, че правните квалификации давани от ищеца по спора са ирелевантни относно фактическите обстоятелства, заявени с исковата молба и при отстраняване на констатираните недостатъци, както впрочем в отговора на аналогично оплакване е отбелязал и въззивният съд в обжалваното решение, тъй като именно от фактическите обстоятелства и петитум, съдът, а не ищеца, следва да упражни своята дейност по приложението на закона като определи правното основание на иска.
Правно необосновано е второто твърдение на касатора за недопустимост на решението, поради нередовност на поправената искова молба, от което е изведено и произнасяне по непредявен иск. Страната е поддържала нередовност на сезирането, поради противоречие на обстоятелствена част и петитум, доколкото това се очертава от контекста на оплакванията й за неправилност на акта. Видяла е противоречие в това, че ищецът бил заявил, че е извършвал работа, възложена от кмета, че са водени преговори, постигнато е съгласие по извършване на конкретни работи от една страна, а „ петитума на исковата молба, основан на неоснователното обогатяване – уговорена но непроведена обществена поръчка и същевременно в поправената искова молба” се поддържало престиране по нищожен договор от друга, води до извод за нередовност на исковата молба. Така е обосновано разбиране за недопустимост на решението постановено при нередовно сезиране. Доводите, с оглед така заявеното са правно необосновани, изведени не от реално заявените с исковата молба обстоятелства, а в контекста на оплакванията на страната, с оглед разбирането й по съществото на спора. Въззивният съд изрично е очертал предмета на спор, с оглед отстранените от първоначалната искова молба недостатъци, като е извел от исковата молба и фактическите твърдения в нея и петитума й, правната квалификация на иска, подробно разгледана не само с оглед тези твърдения, но и с оглед съобразяване на практиката на ВКС – задължителна за съдилищата, като е разграничил и подвел фактическите твърдения под съответстващата им правна норма. Поправената искова молба е съдържала ясно описание на обстоятелствата, от които ищецът е обосновал и извел своят петитум – да му бъдат заплатени претендираните парични суми за извършените СМР. В тази връзка и с оглед произнасянето във рамките на заявеното, както и с оглед мотивираната правна квалификация, изведена съобразно задълженията на съда по приложение на закона от исковата молба се налага извод, че решението е допустим съдебен акт.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставеният от него първи въпрос е релевантен, макар и поставен общо и необоснован с конкретни мотиви на състава. Поддържаното противоречие, обаче не е налице, тъй като то е изведено от страната от некоректно интерпретиране на мотивите на въззивният съд, който изцяло в съответствие с цитираната задължителна практика – т. 4 на ППВС №1:79г. , която указва, че в случите на чл.59, ал.1 ЗЗД се дължи по-малката от двете суми от обедняването и обогатяването е приел точно това и го е приложил спрямо случая. Правно необосновано е и разбирането, че не е определен правилно размера на обогатяването, както и че съдът не е бил обсъдил формирането на размера на обедняването. При прочит на мотивите на състава е ясно, че това е фактически невярно, тъй като съдът подробно е обсъдил формирането на тези размери, в каквато връзка се е позовал на решение №179/16г. на ВКС, ІІ т.о., с чиито тълкувателни мотиви е даден отговор на поставения въпрос, възприет и приложен изцяло от състава на въззивния съд. Докато цитираните от касатора две решения са постановени по различни въпроси.
Процесуалните въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са свързани със становището на страната и с оплакванията й за неправилност, а не с процедирането на въззивния съд. Страната е изложила подробно разбирането си, че в нарушение на съдопроизводствените правила във връзка със задълженията на въззивната инстанция, неправилно била приета преклузия по отношение на допускане на представени от нея доказателства, както и на възражението за изтекла погасителна давност. Доводите не са съобразени със собственото процесуално поведение на касатора, както и с мотивите на атакувания съдебен акт. Правилно е приетото относно преклузия на правопогасяващите възражения, с оглед липсата на подаден отговор по реда на чл.131 ГПК, чиято правна последица съдът е приложил. По отношение доклада по делото следва да се има предвид изложеното по-горе и обстоятелството, че поправената искова молба като факти не се различава от първоначалната, тъй като в нея са отстранени единствено противоречивите / подробно описани вече/ фактически твърдения на ищеца. Доколкото това не променя фактите, подлежащи на доказване, правно несъстоятелни са доводите на страната относно задълженията на въззивният съд отново да направи доклад по делото, както и да преразпределя доказателствената тежест. Въпреки това, след като е съобразил процесуалното поведение на касатора, с оглед неподаване на отговор по чл.131 ГПК, въззивният съд се е произнесъл и по същество по направените възражения, като е посочил, че с представените и приложени по делото доказателства, страната не установява твърдението си за заплащане на процесните СМР, а освен това не е налице и погасяване на претенцията по давност. Следователно, в случая оплакванията на касатора са и фактически необосновани и не установяват с поставените въпроси наличие на общо основание.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените и установени в настоящето производство разноски в размер на 3000лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №738 от 31.03.2017г. по т.д.667/2015г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма], [населено място], направените в настоящето производство разноски в размер на 3000лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: