Определение №153 от 28.4.2015 по гр. дело №495/495 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Върховен касационен съд, ГК, ІІІ г.о.. 2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 153

С., 28.04. 2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и пети март, две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова

изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 495 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязло в сила определение от 30.07.2013 год. по ч.гр.д. № 5864/2013 год. на Софийски градски съд, с което не е прието възражението по чл.423 ГПК на молителя срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 4.02.2012 г., издадена по гр.д. № 3525/2012 г. по описа на Софийски районен съд.
С молбата е поискана отмяна на влязлото в сила определение на Софийски градски съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК -лишаване от право и възможност да участва в заповедното производство, поради нарушаване на правилата за връчване на съобщения, по съображения за неправилно приложение на чл.50, ал.2 ГПК.
Писмен отговор не е постъпил от ответната страна.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при проверка допустимостта на молбата констатира, че същата е процесуално недопустима, поради следното:
На отмяна по реда на чл.303 ГПК подлежат само актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. По реда на цитираната разпоредба, аналогична на тази на чл.231 ГПК /отм./, съгласно Постановление № 2/77 г. на Пленума на ВС, на отмяна подлежат и съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение по материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред.
В настоящия случай се иска отмяна на определение постановено по реда на чл.423 ГПК. Съгласно тази разпоредба при наличие на някоя от изрично предвидените в ал.1, т.1-4 хипотези /ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника; невръчване й лично на длъжника и в деня на връчването той не е имал обичайно пребиваване на територията на Република България; не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не могъл да преодолее/ длъжникът разполага с правото на защита чрез възражение пред въззивния съд. Р. в това производство въпроси са само процесуални- за наличието или не на някоя от посочените хипотези. Приемането или неприемането на възражението от въззивния съд няма за последица възникване на сила на пресъдено нещо по спора, предмет на заповедното производство. Следователно актът, с който въззивния съд се произнася по възражение по чл.423 ГПК не попада в обхвата на подлежащите на отмяна по реда на извънинстанционното производство съдебни актове.
От изложеното следва, че молбата за отмяна следва се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязло в сила определение от 30.07.2013 год. по ч.гр.д. № 5864/2013 год. на Софийски градски съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top