О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 04.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в открито заседание на 17.11. 2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 930/15 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА.
Образувано е по исковата молба на Д. К. Д. от [населено място], основана на чл.47, т.2 и т.4 ЗМТА, за отмяна на арбитражно решение № 1271 от 08.12.2011 год., по арб.д.№ 1271/2011 год. на арбитър ad hoc Б. Г., с което същият е осъден солидарно с б.ж. на [населено място] – П. А. К., да заплати на [фирма] сумата 3 848.55 лв., произтичаща от договор за револвиращ заем № [ЕГН]/ 19.12.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на постановяване на решението –08.12. 2011 год. до окончателното и изплащане.
Искането си за отмяна на арбитражното решение ищецът е обосновал с твърдение за отсъствие на арбитражно споразумение с [фирма], поради липса на договорена клауза за абтруемост на възникналия помежду им правен спор,обективирана в сключения между страните договор за револвиращ кредит, както и за неуведомяването му за арбитражното производство, за избрания арбитър и за ненадлежното му призоваване по арбитражно дело № 1271/2011 год. – отменителни основания по т.2 и по т.4 на чл.47 ЗМТА.
В депозиран по реда на чл.131 ГПК отговор ответникът [фирма], оспорва допустимостта на предявените в обективно евентуално съединяване искове за отмяна, позовавайки се на преклузивния характер на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, който счита за изтекъл към датата на подаване на исковата молба в съда- 05.03.2015 г.. Алтернативно оспорва основателността на поддържаните отменителни основания, излагайки подробни съображения.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, намира:
І. По допустимостта на исковата молба:
Исковата молба е процесуално недопустима и следва, след отмяна на дадения ход по същество на делото в с.з. на 17.11.2015 год., да се остави без разглеждане.
Арбитражно решение № 1271 от 08.12.2001 год. по арб.д.№ 1271/2011 г. на арбитър ad hoc Б. Г., предмет на исканата отмяна, е постановено на 08.12.2011 год. Видно от доказателствения материал по делото препис от същото не е бил връчен на настоящия ищец Д. К. Д., поради което не би могло да се счете, че началото на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА е твърдяната от ответника и посочена в адресирано до СГС по приложеното към настоящето дело гр.д.№ 2947/2012 год. на същия съд удостоверение на арбитър Б.Г. / без дата/ , дата – 03.01.2012 год.
Неоснователно е и поддържаното в отговора на исковата молба становище, че молителят Д. е получил лично копие от арбитражното решение. От представените в оригинал 2 бр. товарителници по приложеното към настоящето дело гр.д.№ 2947/2012 г. на СГС с № 1001004905604 и с № 1001004905628 по гр.д.№ 2947/ 2012 г. и обратни разписки към тях, се установява, както, че препис от същото е изпратен на адреса на солидарния длъжник – б.ж. на [населено място] А. К., който не е посочен за адрес и на настоящия молител в сключения между страните договор за револвиращ кредит, нито според приложеното удостоверение на [община], изх.№ 87/ 05. 02. 2015 год., някога е бил постоянният или настоящият такъв на съдлъжника Д. Д., адресно регистрирано от 19. 01. 2006 год. на постоянен адрес [населено място], [улица],ет.8, ап.№38, така и отклонение от приета за приложима в отношенията между страните процедура по чл.18.4 от ОУ на заемодателя.
Видно от изисканото от арбитър Г. удостоверение от доставчика на куриерски услуги по посочената товарителница – куриерска фирма [фирма], пратката, съдържаща атакувания понастоящем арбитражен акт, е върната след еднократен опит за нейната доставка на адресата на 03. 01.2012 г. поради “отсъствието му”, каквото основание горецитираната клауза на ОУ не съдържа.
Независимо от изложеното, обаче, съобразени твърденията на ищеца относно начина и периода на узнаване за арбитражното решение – м. септември 2014 год., чрез призовка за доброволно изпълнение по изп. д.№ 20128560401342 на ЧСИ Б. Б., която, според приложения по делото препис, е получена лично от длъжника Д. Д. на 04.09.2012 год., дават основание да се приеме, че в случая преклузивният срок по чл.48, ал.1, пр.1 ЗМТА за страната е изтекъл към датата на подаване по пощата на исковата молба – 27.02.2015 год.. С изтичане на прекратителния тримесечен срок по чл.48, ал.1, пр.1 ЗМТА е преклудирано самото субективно потестативно публично процесуално правомощие на отмяна по реда на чл.47 ЗМТА на ищеца, поради което за състава на ВКС, ТК отсъства процесуална възможност да се произнесе по основателността на въведените отменителни основания.
Нещо повече, дори да се приеме, че поради допуснатата явна фактическа грешка в призовка за доброволно изпълнение по изп. д.№ 20128560401342 на ЧСИ Б.Б., получена лично от настоящия ищец,като длъжник, изразяваща се в неправилно изписване на АС, постановил процесното арбитражно решение, е създадена известна неяснота за последния, която е осуетила запознаването му със същото, то тя е била отстранена чрез безспорно извършената на 08.09.2014 год. справка с приложеното към настоящето дело гр.д.№ 2947/ 2012 год. на СГС от упълномощения от Д. за целта адвокат В. И. /нот.заверено пълномощно рег.№ 6142/08.09.2014 год. на нотариус Р.Й. с рег.№ 503 на КЧН/. Видно от доказателствения материал по гр.д.№ 2947/ 2012 год. на СГС, приключило с разпореждане по чл.404, ал.1,т.1 ГПК, във вр. с чл.405, ал.1 и ал.3 ГПК и чл.51, ал.1 ЗМТА от 15.05.2012 год., в него се намира и атакуваното арбитражно решение, въз основа на което в полза на [фирма], е издаден изпълнителният лист. Със съдържанието му настоящият ищец Д.Д. се е запознал чрез пълномощника си адв. И. на посочената в адресираното до СГС – „Обща архива” заявление, дата – 09.09.2014 г., който факт е изрично удостоверен с подписа на последния.
Отделен в тази вр. е въпросът, че в исковата молба по чл.47 ЗМТА въобще и липсва конкретна твърдяна дата на узнаване на арбитражното решение.
Следователно при така установената процесуална недопустимост на молбата за отмяна по чл.47 ЗМТА, недопустимо се явява и образуваното въз основа на същата производството по т.д.№ 930/2015 год., по описа на второ т.о. на ВКС, което следва да бъде прекратено.
Ответникът по исковата молба не е претендирал деловодни разноски, поради което при този изход на делото в настоящето производство и процесуалното правило на чл.78, ал.4 ГПК съставът на второ търговско отделение на ВКС не присъжда такива.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от съдебно заседание на 17.11.2015 год.,по т.д.№ 930/2015 г. за даване ход на устните състезания.
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, поради просрочие, исковата молба на Д. К. Д. от [населено място] срещу [фирма] за отмяна на арбитражно решение № 1271 от 08.12.2011 год., по арб.д.№ 1271/2011 год. на арбитър ad hoc Б. Г..
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 930/2015 год. на второ търговско отделение на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: