Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
гр.София, 04.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар АНИ ДАВИДОВА
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 617/2008 година
Производството е по чл. 218 а, във вр.с чл. 218 б б. „в” ГПК /отм./, образувано по касационната жалба на Д. Д. И., Д. П. И. и Н. П. И., всички от гр. П. против решение № 546/12.10.2007 г. по гр.дело № 836/2006 г. на П. окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова настояват за отмяната му в обжалваната част.
Същите оплаквания и по отношение на тази част от въззивното решение се поддържат и от касаторите Б. И. Ч. и С. И. Ч. от гр. С., които настояват за отмяната му в обжалваната част.
От ответниците по касационните жалби И. П. И. от гр. П., А. И. Ч. от гр. С. и М. Н. Ч. от гр. В., последната изразява становище за тяхната неоснователност и моли да се оставят без уважение.
Касационните жалби са процесуално допустими, защото отговарят на изискванията на чл. 218 в ал. 1 т. 1 и 2 ГПК /отм./, а при разглеждането им по съществото на оплакванията в нея касационният съд констатира следното: за да остави в сила първоинстанционното решение № 154/30.05.2006 г. по гр.дело № 355/2004 г. на В. районен съд, в частта, с която е допусната делба както и в частта, с която е уважен иска по чл. 76 ЗН, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за тяхната основателност и доказаност. Констатирано е по делото, че двата имота, предмет на иска за делба са били собственост на общия наследодател и е мотивиран извода, че квотите следва да се определят съгласно разпоредбите на чл.5 ал. 1 и чл.9 ал.1 ЗН, а именно делбата следва да се допусне при равни квоти за всяко от децата на съделителя и за преживялата съпруга. По отношение на предявената претенция по чл.76 ЗН, предявена от ищцата М против Б. и С. Ч. и П. И. въззивният съд е приел нейната основателност и доказаност в първата фаза на производството за делба, защото изхожда от лице, имащо качество на сънаследник са извършени разпоредителни действия по отношение на сънаследствения имот – двете атакуеми сделки / с нот.акт № 43/98 г. и с нот.акт № 124/2000 г./ от друг сънаследник, преди да е прекратена съсобствеността върху същия.
Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон и правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка, в отсъствие на нарушения на съществени процесуални правила, поради което не се налага отмяната му.
Касационният съд счита за неоснователен основният касационен довод поддържан, и в двете жалби и основаващ се в незачитане на кратката придобивна давност, въпреки направеното възражение в този смисъл от преобретателя по двете разпоредителни сделки П. И. , респ. от неговите наследници, както и касационният довод, за придобитото от него изключително право на собственост.
Правилно въззивният съд е анализирал валидността на двете разпоредителни сделки, атакувани по чл.76 ЗН и ги е прогласил за относително недействителни, защото актовете на разпореждане на сънаследника са нищожни, съгласно ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС такива са те и когато са били извършени при спазване на изискванията за сключване на съответната сделка. В този смисъл позоваването на изтеклата в полза на преобретателя кратка придобивна давност, защото бил добросъвестен владелец е неотносимо към създаденото правоотношение с ищцата. Разпоредбата на чл.70 ЗС, обсъждана във вр.с П. № 6/74 г. на Пленума на ВС, във вр.с чл.79 ал.2 ЗС ще произведе своето действие между страните в една нищожна сделка, но ищцата по иска за делба е трето лице за обявените по нейно искане, на основание чл.76 ЗН нищожност на двете разпоредителни сделки. По отношение на нея направеното възражение от приобретателя, респ. от неговите наследници за упражнената фактическа власт, на основание чл.79 ал. 2 ЗС е непротивопоставимо на правото й на съделител, възникнало по силата на наследяване, заявила правото си по чл.76 ЗН чрез инцидентен установителен иск до приключване на устните състезания в първата фаза на делбата, съгласно ТР № 1/2004 г. на ОСГК.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира за неоснователни касационните жалби, затова ги остави без уважение и
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 546/12.10.2007 г. по гр.дело № 836 по описа за 2006 г. на П. окръжен съд, в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ