О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 08.04.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести април, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч. гр. дело № 49/2009 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК вр. чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. А. Н. и А. А. А. , град София, срещу определение № 63 от 10.04.2008г. по ч.гр.дело № 288/2008г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила определение на Смолянския районен съд от 07.02.2008г. по гр.д. №344/2007г. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на установителен иск по чл.53, ал.2 ЗКИР.
Жалбоподателите твърдят наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В обжалваното определение има произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, а именно за допустимост на иска, предявен след постановяване на влязло в сила решение по спора, но при наличието на нови факти, които не са преклудирани със сила на пресъдено нещо. Даденото от въззивния съд разрешение на този процесуален въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. Р №483/2003г по гр.д. № 380/2002г., 5-чл.състав; Р № 358/04.10.2002г. по гр.д. № 216/2002г., 5-чл. състав.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
За да постанови обжалваното определение, Смолянският окръжен съд е приел, че предявеният иск по чл.53, ал.2 ЗКИР е недопустим, тъй като между страните по същия спор с правна квалификация чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ/отм./ /аналогичен на чл.53, ал.2 ЗКИР/ е налице влязло в сила решение. Налице е пречката по чл.224, ал.1 ГПК за разглеждане на предявения иск. Неоснователно е позоваването на влизане в сила на заповед № 88/19.10.1992г. на Кмета на община С. като ново основание за завеждане на иска след влизане в сила на решение по гр.д. № 178/99г. на Смолянския районен съд, постановено между страните по спор по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ за същия имот. Тази заповед не е влязла в законна сила, както до приключване на гражданскоправния спор за собственост на този терен по гр.д. № 178/99г. на Смолянския районен съд, така и впоследствие, тъй като административното производство, образувано по повод обжалване на същата дата е прекратено поради наличие на последваща одобрена кадастрална карта със заповед № РД 18-14/10.05.2005г., влязла в сила.
Според разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Формулираният по-горе въпрос е съществен, но въпреки това не следва да се допуска касационно обжалване на определението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е решен в противоречие, а в съответствие с трайно установената практика на ВКС, вкл. и посочените от жалбоподателите решения. Тя е в смисъл, че нововъзникналите обстоятелства не се преклудират от силата на пресъдено нещо и могат да бъдат предмет на нов иск, а новооткритите обстоятелства могат да бъдат основание за отмяна на влезли в сила решения. В разглеждания случай предявеният иск е по чл.53 ЗКИР за отстраняване непълнота в кадастралната основа. Въпросът относно заповед № 88/19.10.1992г. е преклудиран, тъй като е налице последващо одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на част от землището на гр. С. на гр. С. със Заповед № РД-18-14/10.05.2005г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, влязла в сила. С прекратяване на административно производство по обжалване на Заповед №88/92г., /спряно на основание чл.182,ал.1, б”д” ГПК /отм./ поради липса на интерес от обжалването с оглед влязлата в сила Заповед №РД-18-14/2005г., заповед № 88/92г. не е влязла в сила. Тя няма правни последици и не е ново обстоятелство, предпоставящо повдигане на същия правен спор, приключил с влязло в сила решение между същите страни. При това положение следва да се приеме, че позоваването от жалбоподателя на приета в противоречие с практиката на ВКС теза на въззивния съд е неоснователно. Оттук следва, че не е налице визираното в частната жалба основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не може да се направи извод, че са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, още повече, че жалбоподателите не са развили никакви доводи в тази насока, а по поставения съществен въпрос те самите сочат трайно установена съдебна практика.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на определението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №63 от 10.04.2008г. по ч.гр.дело № 288/2008г. на Смолянския окръжен съд по частна жалба на С. А. Н. и А. А. А. , град София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.