2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 09.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..…………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 2812 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 – във вр. чл. 420, ал. 3 ГПК.
С определение № 671/9.Х.2013 г., постановено по делото, частното касационно пр-во е било спряно – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. с тълкувателно решение по въпрос на 8: „Кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване?”
С тълкувателно решение № 8/18.VІ.2014 г. по горното тълкувателно дело отговорът, даден на въпрос № 8 със задължителна за съдилищата в Републиката сила, е бил в смисъл, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.
С оглед това разяснение настоящият състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че подадената от И. П. П. от [населено място] частна касационна жалба (с вх. № 4462/22.ІV.2013 г.) се явява процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Със същата се атакува въззивно определение на Плевенския ОС, с което е било потвърдено първоинстанционно определение, отхвърлящо искането на П. за спиране на изпълнението по изп. дело № 385/2012 г. по описа на ЧСИ Т. К. /рег. № 815/, като в тази връзка е било прието от първостепенния съд, че приложените към заявлението по чл. 417 ГПК писмени доказателства не са „убедителни” – по смисъла на чл. 420, ал. 2 ГПК, понеже сред се тях се намирал и Анекс № 326-518/24.ХІ.2009 г. към договора за предоставяне на банков кредит № 326-86/31.ІІІ.2008 г., подписан от настоящия часетн касатор в качеството му на солидарен длъжник. Следователно касае се за съдебен акт на въззивния съд, постановен в заповедно производство по Гл. ХХХVІІ ГПК, озаглавена „Заповедно производство” /чл.чл 410-425 ГПК/, който не подлмежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационната жалба (с вх. № 4462/22.ІV.2013 г.) на И. П. П. от [населено място] против въззивното определение № 531 на Плевенския окръжен съд, ГК, ІV-и с-в, от 1.ІV.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 372/2013 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч.т.д. № 2812 по описа за 2013 г.