ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 153
гр. София, 30.12. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 4934 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. А. К., Е. Д. К. , М. Д. Д. , Д. Д. К. , С. Д. К. и С. Д. Т. срещу решение № 380 от 04.06.2008 г. по гр. д. № 1113/07 г. на Окръжен съд гр. Б.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по жалбата Ц. С. П. и К. И. Т.
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 2* от 18.06.2007 г. по гр. д. № 1678/05 г. на Районен съд гр. Б.. П. е ново решение с което е отхвърлил предявения от касаторите иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване недействителността на договор за продажба на недвижим имот обективиран в нот. акт № 152 от 24.10.2005 г.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че е налице основание за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като съдът е постановил решението си в нарушение разпоредбата на чл. 188 ал. 1 ГПК /отм./.
ВКС счита че не са налице сочените основания за допустимост на касационно обжалване. Постановеното от въззивния съд решение не противоречи на т. 12 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС и на сочената съдебна практика. Според чл. 188 ГПК /отм./ съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. В случая няма превратно интерпретиране на данните по делото, а изводите си съдът е формирал след анализ на посочените от страните доказателства. Въззивният съд е приел че ищците са кредитори на ответницата П, тъй като техният наследодател сключил с нея предварителен договор за продажба на процесния апартамент. След изтичане на записания в договора срок за сключване на окончателен договор, с нот. акт № 152 от 24.10.2005 г. ответницата П продала имота на ответницата Т. Съдът е посочил, че към момента на продажбата не е бил предявен иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД и не е съществувала вписана искова молба от която Т. да узнае че за същия имот има предявен иск. Приел е че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД за уважаване на иска, тъй като ищците не са доказали ответницата Т да е узнала за сключения предварителен договор и че с продажбата ще увреди ищците. За да направи този извод съдът е взел предвид писмените доказателства, обясненията на ответницата П, обсъдил е и достоверността на показанията на свидетелите посочени от двете страни, с което изпълнил задълженията си по чл. 188 ГПК /отм./. При формиране на крайния извод за неоснователност на иска съдът не е тълкувал закона по различен начин, а е преценил по вътрешно убеждение конкретните факти. Затова не е налице основание за допустимост на касационно обжалване на посоченото основание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 380 от 04.06.2008 г. по гр. д. № 1113/07 г. на Окръжен съд гр. Б..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: