О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
гр.София,04.03. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 5001/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.288 ГПК.
О. П. О. от гр. М. е подал касационна жалба вх. № А* от 15.07.2008 год. срещу въззивното решение от 04.06.2008 год. по в.гр.дело № 42/2008 год. на Монтанския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 02.11.2007 год. по гр.дело № 628/2007 год. на Монтанския районен съд, с което е бил осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на Г. С. В. и С. С. Н. владението на 2/3 идеални части от две масивни жилищни сгради – едноетажна и двуетажна, построени в парцел **** в кв.83 по плана на с. К., обл. Монтана. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на следните решения: № 3* от 01.02.2006 год. по гр.дело № 2241/2004 год. ІV г.о.; № 165 от 14.02.2007 год. по гр.дело № 2773/2005 год. ІV-б г.о.; № 1* от 10.05.1996 год. по гр.дело № 519/1995 год. ІV г.о.; № 1* от 15.01.2002 год. по гр.дело № 298/2001 год. ІV г.о.; от 06.07.2004 год. по гр.дело № 2654/2002 год. ІV г.о.; № 684 от 28.09.2000 год. по гр.дело № 95/2000 год. І г.о.; № 293 от 21.02.2000 год. по гр.дело № 1275/1999 год. ІV г.о. и № 738 от 01.12.2005 год. по гр.дело № 352/2005 год. І г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващият мотив на въззивния съд за уважаване на ревандикационната претенция е, че до момента, в който Ц. С. В. /брат на ищците по делото/ се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 1* т. ХІІ, рег. № 1* нот.дело № 1* от 21.10.2005 год., в негова полза не е изтекъл нито краткия петгодишен срок, нито десетгодишния давностен срок за придобиване на собствеността върху процесните масивни жилищни сгради и че същият е бил собственик само на 1/3 идеална част от тях – в съответствие с влязлото в сила решение от 13.07.1998 год. по в.гр.дело № 269/1997 год. на Монтанския окръжен съд, с което е била допусната съдебна делба на двете масивни жилищни сгради в парцел **** в кв.83 по плана на с. К. при равни права за всеки от тримата наследници на С. В. П. Като се е позовал на показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел М, въззивният съд е приел, че и след внасянето на делбеното гр.дело № 883/1996 год. на Монтанския районен съд в архивата на съда /по него е постановено второинстанционното решение от 13.07.1998 год. по в.гр.дело № 269/1997 год. на МОС/ с определение от 04.03.2002 год., Г. С. В. и С. С. Н. са продължили да владеят безпрепятствено процесния имот. Според окръжния съд, това владение продължило, както към 28.02.2006 год., когато с нотариален акт № 65, т.ІІІ, рег. № 3* нот.дело № 210/2006 год. Цеко С. В. , заедно със съпругата си П. Б. В. продали на праводателя на ответника /сега касатор/ Б. Т. Г. дворното място ведно с двете масивни жилищни сгради, така и към 30.11.2006 год.-датата, на която е сключен договора за продажба, предмет на нотариален акт № 1* т.VІІІ, рег. № 1* нот.дело № 1071/2006 год. и едва през пролетта на 2007 год. купувачът/сега касатор/ извършил действия, с които отблъснал Г. С. В. и С. С. Н. от владението върху двете жилищни сгради.
Позоваването на мотивите на влязлото в сила решение от 13.07.1998 год. по в.гр.дело № 269/1997 год. на Монтанския окръжен съд, че парцел **** в кв.83 по плана на с. К. бил незастроен към момента на дарението, извършено в полза на Ц. С. В. от баща му с нотариален акт № 1* т.ІІ, нот.дело № 327/1982 год., не може да послужи като довод за допускане на касационно обжалване. Това е така, защото с цитираното решение се приема, че чрез описанието в нотариалния акт за дарение, че парцелът е незастроен, изрично са били изключени от предмета на сделката двете жилищни сгради, наследодателят С е запазил собствеността си върху същите постройки и след смъртта му това наследство е подлежало на делба между низходящите му.
Предвид изложеното относно характера на упражняваната от страна на наследниците на С. В. П. фактическа власт върху процесните масивни жилищни сгради за времето от момента на допускане на делбата до пролетта на 2007 год., липсата на изрична отмяна на констативния нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка от 21.10.2005 год. по реда на чл.431, ал.2 ГПК/отм./, не означава, че констатациите, съдържащи се в него, че Ц. С. В. е собственик на повече от 1/3 идеална част от двете жилищни сгради не са били опровергани.
Въззивното решение не противоречи на представените с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване решения на Върховния касационен съд. Част от тях касаят отмяната на констативен нотариален акт за собственост по реда на чл.431, ал.2 ГПК/отм./ в случай на уважен иск за право на собственост; друга част се отнася до приложение на правилото на чл.92 ЗС за приращението в случаите на изградена постройка върху чужда земя, без надлежно учредено от собственика на терена право на строеж, а трета – до момента н трансформиране на придобивната давност в право на собственост.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 04.06.2008 год. по в.гр.дело № 42/2008 год. на Монтанския окръжен съд по жалба вх. № А* от 15.07.2008 год., подадена от О. П. О. от гр. М..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: