О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 17.02.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 9 февруари 2010 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 886/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 127 от 10.03.2009 г. по в.гр. д. № 604/08 г. на Плевенския окръжен съд е оставена в сила решение № 55 от 27.06.2008 г. по гр.д. № 4236/07 г. на Плевенския районен съд в обжалваните му части, с които: е допусната съдебна делба между В. И. Р. и А. И. Р. по отношение на недвижим имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. П., ул.”Д” № 126 със застроена площ от 112 кв.м.ведно с принадлежащите към него избено и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и на дворното място, при права 5/6 ид. части за В. Р. и 1/6 ид. част за А. Р. ; е отхвърлен предявеният от А. И. Р. против В. И. Р. иск за делба на гараж, находящ се в дворното място на същия адрес в гр. П., с площ от 15 кв.м., както и за делба на движима вещ – автоматична пералня.
Недоволен от въззивното решение е останал А. И. Р., който в срока по чл. 283 ГПК е подал против него касационна жалба, приподписана от неговия пълномощник адв. Р. Н. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на решението поради това, че съдът е оставил въззивната жалба без движение, като се е позовал на разпоредбите на чл. 260, т.3 и 4 ГПК, които според касатора са били неприложими към въззивното производство, доколкото същото се е развило по правилата на ГПК/ отм./. На следващо място се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила, изразили се в необсъждане на доводите на жалбоподателя и на всички събрани по делото доказателства, и обсъждане на неприето по предвидения за това ред писмено доказателство.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като произнасянето на съда по въпроса за допустимостта на въззивната жалба е в нарушение на т. 4 от ТР № 1/ 2000 г., по въпроса за допустимостта на първоинстанционното решение – в нарушение на т. 14 от същото ТР, а като е обсъждал доказателства, които не са приобщени по делото, се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с ППВС № 7/65 г. и константната съдебна практика.
Ответницата по касация В. И. Р. не е взела становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, съобрази следното:
За да остави в сила решението на Плевенския районен съд в частта, с която е допусната делба на недвижимия имот, въззивният съд е приел, че същият е придобит от общия на страните наследодател И от съпругата му В. Р. по време на брака им. Със саморъчно завещание от 20.08.1998 г. Иван Р. завещал на съпругата си В. Р. своята част от жилището, от дворното място и построения в него гараж. Иван А. Р. е починал на 15.05.2000 г. и е оставил за наследници съпруга В жалбоподателят А. Р. , негов син. Съдът е намерил за неоснователно възражението на жалбоподателя за недействителност на завещанието, като е посочил, че не са налице хипотезите на чл. 42, б.”а” и “в” ЗН, тъй като разпореждането не е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание и не съдържа мотив, условия или тежест, които да се преценяват в хипотезата на б.”в”. По отношение на основанието за недействителност по чл. 42, б. ”б” ЗН е приел, че този въпрос е разрешен със сила на пресъдено нещо с решението по гр.д. № 431/06 г. на Плевенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от А. Р. против В. Р. иск за обявяване на завещанието за нищожно поради нарушение на чл. 25, ал.1 ЗН. В обобщение е заключил, че завещанието е породило правно действие.
Въззивният съд е обсъдил и доводите на жалбоподателя за недопустимост на първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл. 30 ЗН е била възстановена запазената му част от наследството на И. Р. , като е намалено завещанието за 1/3 ид. част, но е приел, че в тази част решението като необжалвано е влязло в сила.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос за законовото основание за оставяне на въззивната жалба без движение, не е обусляващ изхода по делото, поради което не може да бъде обща предпоставка за допускане на касационно обжалване. Това е така, тъй като независимо от оставянето на въззивната жалба без движение, след изпълнение на дадените от съда указания, същата е приета за редовна и по нея се е развило въззивно производство, приключило с постановяване на обжалвания съдебен акт, т.е. разпореждането за обездвижване на въззивната жалба по никакъв начин не е нарушило правото на защита на жалбоподателя. Въззивната жалба е постъпила в съда, видно от отбелязванията върху нея, на 15.07.2008 г. и по аргумент от §2, ал.2 ПЗР на ГПК за разглеждането й е приложим реда на ГПК, в сила от 01.03.2008 г. В нея жалбоподателят е посочил в кои части обжалва първоинстанционното решение и по този начин е определил параметрите на въззивното производство. В частта, с която на основание чл. 30 ЗН съдът е намалил направеното в полза на В. Р. завещателно разпореждане и е възстановил запазената част на жалбоподателя от наследството на И. Р. , първоинстанционното решение обуславя правен интерес от обжалване за съделителката Р, която не е подала жалба против него, а не за жалбоподателя, тъй като не засяга неговите права, а напротив – признава такива. В тази връзка следва да се посочи, че жалбоподателят неправилно интерпретира постановките, дадени в т. 14 от ТР № 1/ 2000 г.
Липсата на нарочно определение за приемане на писмено доказателство, когато същото е приложено към делото и от обстоятелствата е ясно, че е събрано с участието на страните и същите са могли да вземат становище по него, не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В този смисъл са разясненията, дадени в т.13 от ППВС № 1/ 85 г. В случая саморъчното завещание от И. Р. е приложено като доказателство към гр.д. № 431/06 г. на Плевенския районен съд, което по искане на пълномощника на жалбоподателя е изискано като доказателство по настоящото и се намира в кориците на същото. Хипотезата е идентична с разискваната в т.13 от ППВС № 1/85 г., поради което следва да се приеме, че обсъждането на посоченото завещания не е в противоречие с практиката на ВКС и следователно не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по и този въпрос.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127 от 10.03.2009 г. по в.гр. д. № 604/08 г. на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: