О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 23.03. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.12.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 725 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. ч. „В”, гр. С. против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 250 от 25.11.2008 год., по гр.д. № 1668/2008 год., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 21. 04. 2008 год., по гр.д. № 935/2006 год. и при участието на трето лице помагач – М. на ф. , са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу С. о. , гр. С. обективно съединени искове, основани на чл.23, ал.1 от Закон за народните читалища , във вр. с чл.22 и чл.21, т. 3 от ЗНЧ за заплащане на сумата 22 613 лв., представляваща общинска субсидия 2005 год. и 10 335 лв. – общинска субсидия за 2006 год. до момента на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 06.06. 2006 год. до окончателното и изплащане
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато при обсъждане на събраните по делото доказателства нарушение на процесуалния закон и на материалноправната норма на чл.23 ЗНЧ, поради което и на осн. чл. 281,т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че даденото от въззивния съд разрешение на обусловилия изхода на делото въпроси на материалното право – за правомощията на комисията по чл.23 ЗНЧ във вр.с разпределяне субсидии от общинския бюджет, обвързаността на последните от представения в Общината отчет на ЮЛ, регистрирано като народно ч. по см. на ЗНЧ и за правния характер на решението на комисията по чл.23 ЗНЧ, при липсата на съдебна практика в тази насока, се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по основателността и.
Третото лице –помагач – М. на ф. не е взела становище по основателността и.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, съобразно данните по делото и правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, имаща правен интерес от предприетото обжалване, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за недоказани, съобразно въведеното с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ разпределение на доказателствената тежест в процеса, елементите от фактическия състав на чл.21, т.3 ЗНЧ, поради което е отрекъл и наличието на възникнало за ответника задължение за привеждане суми на ищеца по определената на последния субсидия за финансиране дейността му като народно ч. , регистрирано по ЗНЧ.
Позовавайки се на правната характеристика на взетото решение на комисията по чл.23 ЗНЧ за разпределяне на субсидията, полагаща се на конкретните читалища на територията на С. о. , решаващата инстанция е счела, че като индивидуален административен акт същото подлежи на контрол за законосъобразност само по реда на ЗАП.
Според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обстоятелството, че процесните решения не са били обжалвани от ищеца по административен ред, обосновава правен извод, че същите са влезли в сила, поради което произтичащите от тях правни последици, вкл. разпореждането да не бъдат изплащани определените за ищеца субсидии до изясняване на действителния му статут са породили присъщото им правно действие и отсъства основание за присъждане на претендираните от последния суми по исков ред.
Следователно липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за осъществяван в исковото производство последващ контрол за законосъобразност на влезлия в сила индивидуален административен акт, изключва и необходимостта в хода на делото да се изяснява както статута на ищцовото ЮЛ и неговата дейност, така и наличието на останалите законови предпоставки, обуславящи правото на последния на финансова субсидия от С. община.
С оглед решаващите мотиви на обжалваното решение, настоящият съдебен състав на ВКС намира, че в случая касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси на материалното право са специфични за конкретното дело и от значение за неговия краен изход, поради което попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК -главна предпоставка за допускане на касационен контрол.
Основателно е и позоваването на въведения с т.3 на чл.280, ал.1 ГПК критерии- допълнителна предпоставка за достъп до касация.
Липсата на трайна съдебна практика по поставените от касатора правни въпроси, обосновава правен извод, че произнасянето по същите се явява от значение за точното прилагане на закона, което е и един от аспектите на развитие на правото, по вложения от законодателя смисъл в соченото основание.
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 250 от 25.11.2008 год., по гр.д. № 1668/2008 год..
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на така дадените указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на дължимата за касационното производство държавна такса по чл.18, ал.2, т. 2от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: