О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 02.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 18.02. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 948/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от З. „А” А. , гр. С. с вх. №40386/ 30.07.2009 год. на Софийския градски съд срещу решение от 09.06.2009 год. по гр.д. №2137/2008 год. на Софийския градски съд, ІVБ отделение, с което е оставено в сила решение от 26.03.2 008 год. по гр.д. №27305/2006 год. на Софийския районен съд, 52 състав, с което е уважен предявеният от „М” А. срещу касатора иск с правно основание чл.390 ТЗ, отм. за сумата 3 276 щатски долара, застрахователно обезщетение по застрахователна полица №04 100 1402 А 0000009402/25.04.2005 год., представляващо неизплатени 4,5 и 6 -та лизингови вноски по договор за лизинг. Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че на 28.04.2004 год. между ищеца по делото „М” А. и касатора- ответник по делото е сключен рамков договор за застраховане на лизингодател срещу неплащане на лицингови вноски- П. № 0* З. риск е „спиране на плащанията на дължимите вноски от страна на лизингополучателя, съгласно договора за лизинг-т.41 от посочената застрахователна полица. Съгласно т.19 от този договор застрахователното събитие е не изпълнение задължението на лизингополучателя за плащане на дадена вноска след изтичане на 10 дни от датата на падежа й-т.19 от посочената по-горе полица. Въз основа на така сключения рамков договор, страните са сключили застрахователна полица №04 100 1402 А 0000009402/25.04.2005 год. по договора за лизинг, сключен на 15.04.2005 год. между ищеца „М” А. и лизингополучателя С. Щ. Настъпило е застрахователното събитие- неплащане на лизингови вноски от лизингополучателя съгласно погасителния план, поради което е възникнало и задължението на застрахователя да изплати застрахователното обезщетение в размер на непогасените три лизингови вноски.
Касаторът ЗАД” А. ”А. твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Подържа, че ищецът не е доказал въобще пораждане на застрахователното правоотношение, не са обсъдени О. условия, поради което съдът погрешно е приел, че застрахователят дължи плащане, независимо, че застрахованата страна на е изпълнила задълженията си по тях- т. А.3.7 от О. условия- при неплащане на трета поредна вноска застрахованият е длъжен да прекрати лизинговия договор. Не е обсъден периода на действие на застрахователна полица №04 100 1402 А 0000009402/25.04.2005 год. и възражението, че действието й е прекратено с едностранното предизвестие от страна на застрахователя, получено от ищеца на 11.08.2005 год.
Като основание за достъп до касация сочи следните правни въпроси от значение за изхода на делото:1/ от кой момент е налице застрахователен риск за застрахования, съответно застрахователен интерес от сключване на договора за застраховане, като основна предпоставка за валидността на застрахователното правоотношение; 2/Доколко при наличие на специални уговорки по застрахователния договор са приложими О. условия на застрахователя, в случаите, когато са предадени на застрахования и последният ги е приел; 3/ П. ли от застрахователния договор задължения за застрахованото лице да предприеме действия по опазване на имуществения си интерес или независимо от поведението му със сключване на застрахователния договор обезпечава вземанията си по сключените лизингови договори; 4/ П. прекратяване на рамковата полица, застрахователната полица, направена за конкретен обект, при действието на специалните условия на рамковата полица и О. условия по застраховката, следва ли съдбата на прекратената рамкова полица.
Подържа наличието на основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. В подкрепа на довода си за противоречива съдебна практика е приложил решения на Софийския районен съд и Софийския градски съд, за които няма данни да са влезли в сила.
Ответникът по касационната жалба „М” А. оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество основателността на касационната жалба..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставените от касатора въпроси са разрешени със служебно известната практика на ВКС- Решение №109 от 16.11.2009 год. по т.д. №91/2009 год. на ВКС, І Т. О. и Решение №222 от 28.12.2009 год. по т.д. №476/2009 год. на ВКС, ІІ Т. О.
С първото посочено решение ВКС се е произнесъл по застрахователния риск при т.наречената застраховка „финансов риск” изразяващ се в намаляване на имуществото на застрахования, поради спиране на плащанията на дължимите вноски от страна на лизингополучателя. Договорът за застраховка е действителен по смисъла на чл.391, ал.1 ТЗ,отм. защото неплащането от лизингополучателя на лизинговите вноски, посочено в застрахователния риск, ще доведе до намаляване актива на имуществото му. Застрахователният интерес следва да е налице към момента на сключване на застрахователния договор, но той не се изчерпва с прякото увреждане на имуществени или неимуществени блага на застрахования , а и с вероятността, опасността от евентуални увреждания, визирани в застрахователния риск.
Отговорено е и на въпроса за съотношението на О. условия за застраховане и рамковата полица П. № 0* а именно че те представляват неразделна част от рамковия застрахователен договор. Неизпълнението на задължението на застрахования по т. А.3.7 от О. условия за прекратяване на лизинговия договор при неплащане на трета поредна вноска от лизингополучателя не освобождава застрахователя от задължението за заплащане на застрахователно обезщетение. Това задължение на застрахования произтича от общото задължение на застрахования да не увеличава риска. Неизпълнението на това задължение,обаче е относимо само доколкото увеличаването на риска се е отразило на настъпване на застрахователното събитие и доколкото застрахователят е предприел действия по отношение промяна на застрахователния договор.
Настоящият състав на І Т. О. споделя и изводите, направени в Решение №109 от 16.11.2009 год. по т.д. №91/2009 год. на ВКС, І Т. О по отношение действието на прекратяване на рамковия застрахователен договор спрямо застрахователната полица №04 100 1402 А 0000009402/25.04.2005 год. Писмото, изпратено от застрахователя с изх. №100-1337 от 09.08.2005 год., получено от ищеца „М” А. на 11.08.2005 год. за прекратяване на основание т.44 от рамковата полица на застрахователните правоотношения се отнася до прекратяване действието на рамковия договор. Конкретният застрахователен договор е материализиран в застрахователната полица №04 100 1402 А 0000009402/25.04.2005 год., поради което прекратяването на общия рамков застрахователен договор на основание т.44 от рамковата полица, е довело до прекратяването само на нея, но не и на застрахователната полица, съдържаща елементите, индивидуализиращи застрахователното правоотношение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.06.2009 год. по гр.д. №2137/2008 год. на Софийския градски съд, ІVБ отделение,
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: