О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1530
София, 9.11. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1152 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Р” О. , гр. П. против решение № 1027/05.06.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1115/2009 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието на чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна В. Г. С. чрез адв. С е отговорила, че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски .
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, които са уважени от Пловдивския районен съд.
Решението е обжалвано от работодателя пред Пловдивския окръжен съд, който го е оставил в сила.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, т. 3 ГПК, на които се основава касатора за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Поставените процесуалноправни въпроси не са уредени в новия процесуален нормативен акт по различен начин от отменения ГПК от 1952 г. Те не създават затруднения при правоприлагането, тълкуват се еднозначно и е налице трайно утвърдена практика, като не са налице условия за промяната й, включително и поради наличието на нов ГПК. Въпросите са следните: дали се влошава положението на жалбоподателя, когато при липса на жалба от противната страна, въззивният съд е оставил в сила обжалваното решение, но с различни мотиви; следва ли отговора на въззиваемата страна по въззивната жалба да се изпраща от съда на въззивника.
Според новия ГПК характера на производството пред втората инстанция е запазено, като въззивно, макар и ограничено. Това значи, че въззивният съд, като такъв по съществото на спора сам преценява събраните по делото доказателства и въз основа на тях изгради своите фактически и правни изводи, на базата на които прави заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция. След това, сравнявайки крайния резултат с този на първостепенния съд, съответно оставя в сила, отменя или изменя първоинстанционното решение. Предмет на въззива е самият материално-правен спор, а не проверката на първоинстанционното решение.
В случая въззивният съд е достигнал до същия краен резултат, като този на първата инстанция и е уважил исковете, но по други правни съображения, което не влошава положението на жалбоподателя.
В ГПК от 2007 г. не е предвидена двойна размяна на книжата между въззивника и въззиваемата страна, както и в отменения кодекс. По този въпрос разпореденото в чл. 263, ал. 5 ГПК от 2007 г. е аналогично на това по чл. 210, ал. 2 ГПК от 1952 г. /отм./. Не е спорно, че съдът не изпраща на жалбоподателя копие от отговора на насрещната страна и тази процедура е последователно прилагана от съдилищата при действието и на отменения, и на новия ГПК.
В заключение, не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
Ответникът по жалбата е поискал присъждане на разноски за инстанцията, но не е представил доказателства, че е сторил такива. Ето защо, молбата следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 1027/05.06.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1115/2009 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: