4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1533
гр.София, 07.12.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 701 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.02.201г. по гр.д.№911 / 2010г., с което Окръжен съд Русе е отхвърлил предявения от А. Р. М. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата над 270 лева до 10 000 лева.
Жоподателят – А. Р. М. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата – основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявения от А. Р. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата над 270 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева. Прието е за установено по делото, че жалбоподателят М. по наследство от баща си и след направен отказ от наследство от страна на брат му е придобил собствеността върху поземлен имот бивш парцел VI-171 в кв.10 от 700 кв.м по плана на [населено място], Р. област, а ответницата К. е придобила чрез правна сделка с нот акт. № 158/2001г. собствеността върху съседния ПИ VII-139 в кв.10 по плана на същото село. По заявление на последната със заповед № 167/08.08.2001г. е одобрен подробен устройствен план в кв.10 за поземлени имоти VII-139,III-138 и II-137 като е предвидено построяване на бензиностанция с три колонки в нейния парцел и изменение на регулацията по скицата по заповедта, която по-късно е отменена по жалба на М. с влязло в сила решение по адм.д. № 35/2006г. на ОС Русе. Прието е за установено също, че още след издаването на отменената заповед и преди влизането и в сила, от имота на жалбоподателя са завзети 177 кв.м, установени като квадратура от назначените по делото строителни експертизи, приобщени са към територията на бензиностанцията и за твърдения в исковата молба период са ползвани от ответницата. Предявеният от жалбоподателя иск за ревандикация на завзетата от ответницата част от имота му е уважен и като необжалваното в тази част решението е влязло в сила.
По отношение претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева, за това, че е бил лишен от ползуване на имота въззивният съд е приел, че това обезщетение следва да се присъди като за „ливада”, каквато е представлявал процесния имот от 177 кв. преди присъединяването му към имота на ответницата и от какъвто имот жалбоподателят е лишен. Искът е уважен до размер на сумата 270 лв. за времето от 16.08.2002г. до 16.08.2007г. според заключението на вещото лице, в експертизата на което е посочено, че това е предполагаемия размер на наем на ливада, но без да е установено реалното сключване на такива в района.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че с решението е даден отговор на процесуален въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и на материалноправен такъв – за начина, по който следва да се определи обезщетение на собственика, за това, че е лишен от ползването му, от който е лишен собственик, по които съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и които са решавани противоречиво от съдилищата. Представя ТР №82/28.02.1975г. по гр.д.№74/1974г. ОСГК ВС- в т.3 на което е прието, че следва да се изследва конкретната фактическа обстановка при определяне обезщетение на собственика, за това, че е лишен от ползването на имота си, решение от 23.01.2009г. по гр.д.№5382/2007г. ІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че обезщетението следва така да се определи, както ако веща би била отдадена под наем, решение от 28.01.2010г. по гр.д.№4744/2008г. Іг.о. на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че съдебното решение следва да бъде постановено след преценка на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка и решение от 15.04.2002г. по гр.д.№677/2001г. І г.о. на ВКС, в което е прието, че втората инстанция следва да извърши самостоятелна преценка на доказателствата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на сочените от жалбоподателя основания- чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по поставените от жалбаподателя въпроси. На същите съдът е отговорил в съответствие с практиката на ВКС, включително и в представеното то жалбоподателя решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. В практиката е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото, което е направил и въззивния съд в обжалваното решение. Прието е също така, включително и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 08.02.2011г. по гр.д.№44/2010г. ІVг.о. на ВКС и решение от 01.11.2010г. по гр.д.№941/2009г. ІVг.о. на ВКС, че обедняването при иск с правно основание чл.59 ЗЗД зависи от действително направените разходи или пропуснати ползи, като обеднилия има право на по-малкото между това, с което действително се е обеднил и с това, с което друг се е обогатил за негова сметка, като това се установява с помощта на експертиза. Прието е, че ползването на чужд недвижим имот без правно основание е налице, когато това препятства собственикът да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които собственикът притежава, пречи на възможността собственикът лично да го ползва или да реализира от него имуществена облага по друг начин, като с искът по чл.59 ЗЗД сумите които се претендират са за нереализирана полза, от която собственикът е лишен. Именно в съответствие с тази практика въззивният съд в обжалваното решение е определил размера на дължимото се обезщетение съобразно функционалното предназначение и обема на правата на собственика.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на решение от 09.02.2011г. по гр.д.№911 / 2010г. на Окръжен съд Русе, на основание чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК, по жалба на А. Р. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: