3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1534
гр.София, 07.12.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 702 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.04.2010г. по гр.д.№ 657/2009г., с което ОС Хасково, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил иск на З. Н. К. за сумата 25 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателят – З. К. е поискала да се отмени въззивното решениекато неправилно, като бъде уважен предявения от нея иск.
Ответниците Б. Н. Ч., К. С. Т., О. Г. В., Б. Г. В., Г. Р. В., М. Г. П. и С. Н. М. в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 10.08.2009 г., по гр. дело № 2047/2008г. на Районен съд- Хасково, е отхвърлил иск на З. К. за сумата 25 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.45 ЗЗД. Съдът е приел, че в случая съответните лица в кръга на служебните си задължения и въз основа на заповедта на по- горестоящия им административен ръководил, са извършили проверка на работата на ищцата, като са отразили констатациите си в две справки, въз основа на които е изготвена и докладната записка. Прието е, че действително тези документи са послужили по- късно и за мотивиране на заповедта за дисциплинарното уволнение на ищцата, което след предприето обжалване е било отменено като незаконно, а тя- възстановена на работа. Изложени са съображения за това, че по трудовото дело въобще не е бил разглеждан въпросът за това дали е доказано основанието за уволнението, а именно- фактът, че са били извършени или допуснати от лицето нарушения на служебните задължения при обмитяване на стоки, защото заповедта за прекратяване на трудовия договор е била отменена не по същество, а само на формално основание- поради неспазване на процедурата по изискване и даване на обяснения по повод предприетото производство по дисциплинарното наказание. При тези данни съдът е приел, че не може да се приеме за доказано, че ответниците виновно и противоправно са отразили факти от работата на ищцата или пък, че констатациите им за нея са неверни, защото тези обстоятелства въобще не са обсъждани по делото. Именно поради основанието на което съдът е аргументирал незаконността на уволнението, не се стига директно до извода за извършени противоправни действия от ответниците, изразяващи се в недобросъвестно тяхно поведение във връзка с оклеветяване на лицето или поддържане на неистински за него обстоятелства, свързани с изпълняваната му длъжност. Прието е, че ответниците са действали като членове на работна група по извършване на ревизия, поради което поведението им по изготвяне на справките е било част от служебните им задължения и не е налице деяние от категорията на нарушаващите закона, защото осъществяването на контролна дейност или извършването на проверка върху работата на ищцата представлява упражняване на правомощия при и по повод изпълнение на дейността на съответните лица. Изложени са съображения за това, че в тежест на ръководителя е да установи имало ли е извършени от подчинената му служителка нарушения и той нито е бил длъжен да се довери на резултатите от проверката, нито пък тя го е обвързвала с конкретно решение, защото дори и да е приел констатациите на работната група, нейните членове не са отговорни за настъпилия в последствие служебен ефект от техните справки. При тези данни съдът е приел, че не може да се приеме, че ответниците имат вина, в смисъл, че съзнателно са целяли да увредят лицето или пък, че са допускали, че с действията си са могли да причинят вреда.
Съдът е съобразил и свидетелските показания, от които е установено, че настъпилите за жалбоподателката неблагоприятни последици в емоционален и здравословен аспект се дължали не толкова на действията на ответниците, колкото на отзвука от тях, предизвикали в последствие реакции и на други лица, довели до уволнението, уронване на престижа и негативните изживявания от образувано следствено дело, от които действително за ищцата са настъпили морални вреди, които вредни последици обаче, не са в пряка и непосредствена връзка с поведението на ответниците, а такава е абсолютно необходима, за да е налице ангажиране на отговорността им по чл. 45 ЗЗД.
Във връзка с образуваното, а в последствие и прекратено спрямо ищцата наказателно производство, за извършени от нея престъпления във връзка със служебното изпълнение на задълженията й, съдът е приел, че ищцата с влязло в сила съдебно решение е получила парично обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно поддържани спрямо нея обвинения за две престъпления, по отношение на които е било установено, че тя не ги е извършила. Въпросът за причинените вреди и полагащото им се обезщетяване вече е бил разгледан в приключилия процес и не е предмет на настоящото дело. Не е установено поведението на ответниците да е причина за настъпилите вредни последици за пострадалата от незаконно преследване.
При тези данни съдът е приел, че предявените искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди спрямо пасивно легитимираните лица следва да се отхвърлят като неоснователни, тъй като не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, които са задължително условие за тяхната основателност.
В изложение по допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и излага съображения за това, като има само бланкетно позоваване на разпоредбата на чл.280 ГПК, без да са посочени конкретни правни въпроси от значение за изхода на спора.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ГПК. Жалбоподателката не поставя нито един правен въпрос, който да е съществен за изхода на спора по смисъла на т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС. Материалноправен или процесуалноправен въпрос, който определя съдържанието на решението, е този който е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, като същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество относно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Бланкетното посочване на разпоредбата чл.280 ГПК в изложението по чл.284 ГПК не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Преценката за правилността на обжалваното решение може да се извърши само, ако бъде допуснато касационно обжалване, поради което настоящия състав не може да обсъжда оплакванията на жалбоподателката в тази насока в настоящето производство.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280 ГПК, на решение от 09.04.2010г. по гр.д.№ 657/2009г. на ОС Хасково, по жалба на З. Н. К..
ПРДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: