О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1535
София,.10.11. 2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1265 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 731 от 29.04.2009 година, постановено от Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 764/2009 година е потвърдено решение № 342 от 13.02.2009 г. на Пловдивски районен съд по гр.д. № 3575/2008 г., с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ, предявени от В. Л. Т. от гр. П. против О. П. , гр. П.. В решението е прието, че в изпълнение на трудов договор с О. , ищцата В е работела на длъжност “куриер” в отдел “Канцелария и административно обслужване”. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед за налагане на дисциплинарно наказание № О* от 06.10.2008 г. на основание чл. 330, ал. 2, т.6 КТ. Към момента на прекратяване на трудовия договор, служителката е страдала от заболяване, включено в списъка по Наредба № 5 от 1987 г. на МНЗ.волнението е било извършено без предварително разрешение на инспекцията по труда, предвид което и на основание чл. 344, ал. 3 КТ, въззивният съд е отменил заповедта като незаконна само на това основание; възстановил е служителката на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдил обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 684 лева.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд е постъпила от О. П. . Подържа се, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросите по приложението на чл. 333, ал.1 и ал.2 КТ, разрешени в обжалвания съдебен акт са от значение за развитието на правото. Въведени са доводи, че законодателната уредба на дисциплинарното наказание не предвижда възможност за временно отстраняване на работника от работа, в т.ч. и при констатирани тежки финансови нарушения, като същевременно изпълнението на изискванията при предварителната закрила по чл. 333, ал.1 КТ изключват незабавното прекратяване на трудовия договор, а забавянето на становището на ТЕЛК, често пъти поради необходимост от извършване на експертизи, води до невъзможност на работодателя да прекрати трудовия договор в сроковете по чл. 194 КТ. Поддържа се, че разрешаването на тези въпроси по начин, който не поставя работодателя в по-неблагоприятно положение е от значение за попълване на законодателната уредба и развитието на правото. Ответницата по касационната жалба В. Л. Т. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 764/2009 година.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос по приложението на чл. 330, ал.2, т.6 КТ вр. с чл. 194, ал.1 КТ и чл. 333, ал.1 и ал.2 КТ относно възможностите на работодателя да спази сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, когато провинилият се работникът се ползва от предварителна закрила при уволнение, не налага тълкуване на законодателната уредба. Именно с оглед необходимостта от извършване на предварителни действия, свързани с изслушване на работника, събиране на доказателства за нарушението и изискване на предварително съгласие от инспекция по труда или от синдикално ръководство, в разпоредбата на чл. 194, ал.1 КТ е определен двумесечен срок за налагане на дисциплинарното наказание, течащ от момента на откриване на нарушението. Същевременно, съгласно чл. 4, ал.1 от Наредба № 5 от 1987 г., трудово експертната лекарска комисия е длъжна да оформи мнението си за здравословното състояние на работника в експертно решение в седмодневен срок от получаване на медицинската документация, съответно в седмодневен срок от постъпване на искането от работодателя при непредставяне на документация от работника съгласно чл. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 4, ал.1 от Наредбата за болестите, при които работникът се ползва от закрила по чл. 333, ал.1 КТ, дори и в случаите, когато здравословното състояние на работника изисква допълнителни изследвания и преглед, експертната комисия е длъжна да се произнесе в седмодневен срок от извършването им, т.е. срокът по чл. 194, ал.1 КТ е съобразен със сроковете, задължаващи ТЕЛК да се произнесе по искането за становище дори и в случаи на необходимост от допълнителни изследвания и прегледи на работника, без да е отнета възможността за налагане на дисциплинарното наказание в срок.
Липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса как следва да процедира работодателят, когато е констатирал тежки финансови нарушения, извършени от служителя, ползващ се с предварителна закрила по чл. 333, ал.1 КТ. Въпросът не е от значение за изхода на делото, поради което не попада в хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК. Независимо от това, липсата на възможност работникът да бъде временно отстранен от работа не лишава работодателя от възможности да организира трудовия процес по начин, отнемащ възможността на провинилия се работник да извърши ново нарушение в срока, необходим за получаване на разрешение за уволнението му от инспекцията по труда.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 731 от 29.04.2009 година, постановено от Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 764/2009 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: