О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1536
София 10.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1291 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е к. жалба от С. Г. Я. – прокурор при Окръжна п. гр. П. като представител на П. на РБ срещу решение № 177 от 10.04.09г.по в.гр.дело № 181/09г.на Пазарджишкия окръжен съд.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос,който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Представя копия от две съдебни решения на Пазарджишкия окръжен съд.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд,като е отменил първоинстанционното решение частично, е осъдил П. на РБ и С. следствена служба да заплати на Д. Г. А. от гр. В. сумата 6 000 лв обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 т.2 от ЗОДОВ,ведно със законната лихва,считано от 11.07.07г.до окончателното изплащане. Съдът е изложил съображения за това,че са налице визираните от закона предпоставки за успешното провеждане на иска – П. на РБ е повдигнала обвинение за извършване на престъпление по чл.282 ал.2 пр.1 и 2 вр.с ал.1 от НК,за което лицето е оправдано. При определяне размера на дължимото се обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди е взето предвид,че през период от около една година той е изпитвал притеснения и неудобства от образуваното срещу него наказателно производство за престъпление,което не е извършил и то в качеството му на кмет на Община Р.. Обвинението е станало обществено достояние чрез публикации във вестниците и телевизионни предавания,което допълнително се отразило негативно на психиката му.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Повдигнатите материалноправни въпроси относно причинно-следствената връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди и определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,са от значение за изхода на спора,но не са разрешени в противоречие със съдебната практика. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. Приложените съдебни решения са относими доколкото са по приложението на чл.2 т.2 от ЗОДОВ,но са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка,поради което не могат да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Именно в съответствие със закона и трайната съдебна практика въззивният съд е приел,че следва да се ангажира отговорността на П. на РБ,тъй като тя е органът,който е повдигнал и поддържал обвинение в извършване на престъпление,за което ищецът е оправдан. В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,за това какъв следва да бъде размера на обезщетението,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически,опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 от ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно,но само ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Не е налице и другото посочено в изложението основание за допускане на касационно обжалване,визирано в разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното приложение на закона и е от значение за развитието на правото при наличие на непротиворечива съдебна практика – ТР № 3 от 22.04.04г.по т.гр.дело № 3/04г.на ВКС,ОСГК.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 177 от 10.04.09г.,постановено по в. гр.дело № 181/09г.на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.