3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1536
гр.София, 07.12.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 739 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.02.2011г. по гр.д.№ 587/2010г., с което ОС Сливен, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Жалбоподателят – Х. М. Х. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуалени въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът И. В. Г. поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил жалбоподателя Х. М. да заплати на И. Г. сумата от 12400 лева подлежаща на връщане на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, като недължимо получена, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.02.2010 г. до окончателното изплащане, както и да му заплати направените разноски по делото. Прието е по делото, че процесната сума е дадена от ищеца на ответника, но с оглед задължителната сила на влязло в сила съдебно решение между страните е установено, че няма сключен договор за заем. При тези данни въззивният съд е приел, че ответникът – жалбоподател в настоящето производство, е следвало да докаже при условията на пълно и пряко доказване основанието за получаване на сумата, а той не е сторил това. Съдът е приел, че сумата подлежи на връщане от жалбоподателя като получена от него без основание, тъй като именно той е следвало да докаже основанието за получаването й.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалени въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, а именно относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, както и да допусне събирането на исканите доказателства, от значение за спора.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалните въпроси в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 18.05.2011г. по гр.д.№3697/2008г. на ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Поради това тя не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани. Дори тогава, когато е възприела мотивите на първоинстанционното решение поради пълното съвпадение на фактическите и правни изводи и защото нейната решаваща дейност е била в същия обем като първоинстанционната, въззивната инстанция всъщност обосновава собствените си изводи, които са резултат на осъществена от нея решаваща, а не контролна дейност. След собствените си фактически и правни изводи по същество на спора, въззивният съд трябва да направи констатацията за наличието на пълно или частично съвпадение с тези на първата инстанция. Именно в съответствие с нея съдът е постановил обжалваното съдебно решение. Ето защо не е налице основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбаподателя процесуални въпроси, тъй като по тълкуване на същите има практика на ВКС и не се налага нейната промяна.
Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че следва да бъде върната недължимо платената сума може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 22.02.2011г. по гр.д.№ 587/2010г. на ОС Сливен, по жалба на Х. М. Х..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: