О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
гр.София 10 декември 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова
Борислав Ангелов
При участието на прокурор от ВКП Атанас Гебрев,
изслуша докладваното от съдията Вероника Имова
нчд № 739/2010 година
Производството е образувано на основание чл.43, т.2 НПК по искане за промяна на местната подсъдност на нохд№269/2009 год. по описа на СОФИЙСКИЯ В. СЪД .
Делото е постъпило във ВКС с искане за промяна на местната подсъдност , след като с определение от 15.11.2010 г. съдът е прекратил съдебното производство по делото и го е изпратил по компетентност за определяне на друг , еднакъв по степен съд , който да го разгледа .
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, за основателност на искането и предлага делото да се изпрати по компетентност на Пловдивския В. съд, тъй като пострадалият е следовател в района на С..
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение съобрази данните по делото, становището на прокурора и прие следното:
Искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Съдебното производство по нохд№269/09 г. на Софийския В. съд е образувано на 29.09.2009 год. на основание внесен срещу подсъдимите Г. Л. М. И В. В. В. обвинителен акт за престъпление по чл.123, ал.1 НК, срещу всеки от тях. Съдебното производство в първоинстанционния съд –Софийския В. съд е висящо в стадия на съдебното следствие. По делото са конституирани като частни обвинители и граждански ищци наследниците на пострадалия Ц. Х. Ц., лицата – Д. Т. Ц. (съпруга) и Х. Ц. Х. (син). Съдебното следствие е проведено в рамките на петнадесет съдебни заседания и към момента на прекратяване на съдебното производство събирането на доказателствата не е приключило. В хода на съдебното следствие са разпитани около 40 свидетели , изслушани са вещи лица, назначени по няколко вида съдебни експертизи.
В последното, петнадесето по ред съдебно заседание на 15.11.2010 год. , съдът (действащ в едноличен състав) е докладвал молбата, депозирана по делото на 12.11.2010 г. от частната обвинителка Д. Т. Ц., в която изразява опасения от възможност за решаване на делото при липса на безпристрастност, поради факта, че частният обвинител Х. Ц. Х. работи като В. следовател при В. прокуратура С., т.е. в съдебния район на съда , който разглежда и предстои да реши делото. Произнасяйки се по същество, С. е уважил молбата като е приел, че след като наследникът на пострадалия е следовател в същия съдебен район , е налице основание за промяна в местната подсъдност на делото съгласно чл.43, т.2 НПК.
Изводите на съда са неправилни. Не е налице основание за предоставяне на делото на друг еднакъв по степен съд. Вярно е ,че с правата на пострадали по смисъла на закона – чл.74, респ. като страна в качеството на частен обвинител по чл.76 НПК са и наследниците на пострадалия от престъплението, какъвто се явява синът на пострадалия Ц. Ц., частният обвинител Х. Ц. Х.. Не е спорно, че той е на длъжност В. следовател на територията на съдебния район на С..
Разглеждането на делото, при тези данни от С., не е абсолютно основание, налагащо промяна в местната му подсъдност по смисъла на чл.43,т.2 НПК. И в трите хипотези на чл.43 НПК законът не е императивен , а предоставя възможност за преценка от ВКС на нуждата от такава промяна. В основата й са заложени не само формалните правни критерии на закона, но и цялостната оценка за нуждата от такава промяна, при съблюдаване на общите принципи на процеса по чл.6-22 НПК и общите правила за функцията, състава на съда, основанията за отвеждането на съдиите, съдебните заседатели, секретаря и прокурора. По делото липсват абсолютни основания за отвод на съдебния състав(едноличен ), прокурора ,секретаря по чл.29 , ал., НПК. Няма и основание по чл.29, ал.2 НПК, особено, след като делото е висящо една година пред същата инстанция, проведени са многобройни заседания , извършени са и многобройни процесуално-следствени действия по събиране и проверка на доказателствата. В противен случай, това е следвало в един много по-ранен стадий на процеса. Ето защо, е напълно голословно и лишено от основание в закона приетото, че професионалното качество на единия от пострадалите би се отразило върху справедливостта на процеса.
Предвид тези мотиви ВКС намира, че не е налице основанието по чл.43,т.2 НПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ УВАЖАВА ИСКАНЕТО ЗА ПРОМЯНА В МЕСТНАТА ПОДСЪДНОСТ НА НОХД№ 269/09 г. на СОФИЙСКИЯ В. СЪД И ВРЪЩА ДЕЛОТО НА СЪЩИЯ СЪД, В СЪЩИЯ СЪСТАВ, ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СЪДОПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ОТ СТАДИЯ, В КОЙТО СА ПРЕКРАТЕНИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :