О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
С., 10.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдията П. гр.д. № 1184 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.248 ал.1 ГПК .
Образувано е въз основа на подадената от С. Д. Г., чрез процесуалния представител адвокат Е. частна жалба против определение № 1102 от 21.12.2017г. по гр.д.№ 1280 по описа за 2017г. на ОС Стара Загора, с което е допълнено постановеното въззивно решение и е осъден да заплати на Рудник „Т.-север”, клон на [фирма], на основание чл.78 ал.8 ГПК юрисконсулско възнаграждение, в размер от 300лв. Жалбоподателят счита, че подобно възнаграждение не се дължи, защото юрисконсултът работи в дружеството и за положеният труд получава заплата. Изразява становището си, че не са налице реално направени разходи, поради което овъзмездяването на такива съставлява неоснователно обогатяване.
С оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК – ответната страна е уведомена /на 2.03.2018г./ и в предоставеният й срок, не е изразила становище.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата жалба, доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното :
След постановяване на въззивният си акт, по искане на ответната страна, съдът с определение № 1102 от 21.12.2017г. е присъдил разноски за юрисконсулско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК, във вр.с чл.37 от Закона за правна помощ и чл.23 т.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ.
С настоящата жалба, без да възразява срещу размера, жалбоподателят изразява принципно становище за недължимост на разноски за юрисконсулско възнаграждение поради липса на доказателства за реалното извършване на такива.
Така изразеното становище е в противоречие с нормата на на чл.78 ал.8 ГПК. Уреденото в нея правно основание за присъждане на юрисконсулско възнаграждение, е различно от това за адвокатското /чл.78 ал.1-7/ и съответно са различни както предпоставките за реализирането му, така и размера на дължимата сума. Законодателят изрично е предвидил, че в полза на юридическите лица, когато се представляват от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение, в определен от съда размер, който „не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правна помощ”. В случая, с оглед изхода на спора, като е съобразил, че страната е юридическо лице и се представлява от юрисконсулт, както и наличието на заявено искане, съдът в съответствие с цитираната норма и в законоустановените граници, е присъдил следващото се възнаграждение. Имайки пред вид изложеното и факта, че в жалбата не са изложени възражения срещу присъдения размер, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1102 от 21.12.2017г. по гр.д.№ 1280 по описа за 2017г. на ОС Стара Загора, с което е допълнено постановеното въззивно решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :