ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 154
София, 11. февруари 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 175 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 595/19.12.2014 на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 754/2014, с което е потвърдено решение № 342/16.05.2014 на Пернишкия районен съд по гр. д. № 101/2014, с което са определени мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето.
Недоволен от решението е касаторът Я. Б. Й., представляван от адв. В. Б. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за задължението на съда да посочи кой от двамата родители има по-добри родителски и възпитателски качества и за правното значение на по-голямата привързаност на детето към единия родител и възможността родителят да бъде подпомаган в грижата за детето от свои близки, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона. Позовава се и на противоречие с Постановление № 1/12.11.1974 на ВС по гр. д. № 3/1974.
Ответницата по жалбата З. М. А. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция е неоценяем, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да предостави упражняването на родителските права на майката при разширен режим на лични отношения с бащата, въззивният съд е приел, че страните разполагат с равни материални възможности и битови условия да се грижат за отглеждането и възпитанието на 6-годишния им син, майката е полагала пълноценни грижи за детето докато семейството е живяло при родителите на бащата и докато детето е живяло при нея след напускането й. Не е доказано тя да употребява и злоупотребява с алкохол нито тя или нейни близки да са упражнявали тормоз над детето, обратното несъгласието на бащата детето да бъде отглеждано от майката са поставили детето в състояние на риск, което е наложило ползването на психологична и терапевтична помощ при пълно съдействие на майката. След като е взел детето при себе си, бащата е възпрепятствал по всякакъв начин контактите на детето с майката, което опорочава родителските и възпитателските му качества. При редките срещи на детето и майката, общуването между тях е все още нормално. Упреци към майката и изявления, че тя го тормози и то не я обича детето прави само в присъствие на бащата.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото. Съдът е приел, че бащата има по-лоши родителски и възпитателски качества, тъй като не осъзнава интереса на детето да общува пълноценно и да изразява свободно чувствата си на привързаност и любов към майката. Детето има интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и степента на развитието му е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за неговото добро възпитание и изграждане като зряла личност, което е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител.
Ответницата по жалбата З. М. А. не претендира разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 595/19.12.2014 на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 754/2014.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.