О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 13.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.02. две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №4492/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 във вр. с чл.396, ал.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от ЕТ „НАР-НН-Н. Р., ЕИК[ЕИК], чрез адвокат Н. Р., с вх.№61308/27.05.2013г. на Софийския градски съд, срещу определение №8195 от 26.04.2013 г. по ч.гр.д.№5290/2013 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав, с което, след отмяна на първоинстанционното отхвърлително определение, на основание чл.390 във вр. с чл.391, ал.1, т.2, във вр. с чл.397, ал.1,т.1 ГПК по молба на [фирма] е допуснато обезпечение на следните бъдещи частични искове, които [фирма], ЕИК[ЕИК] ще предяви срещу частната жалбоподателка ЕТ „НАР-НН-Н. Р.: 1/ иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 9 000 лв., съставляваща стойността на извършени СМР, за които е издадена данъчна фактура №168/31.08.2010 г. и 2/ иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 388.55 лв. лихва за забава за периода от 31.08.2010 г. до 27.03.2013 г.
Частният жалбоподател [фирма] твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при липса на доказателства за обезпечителната нужда от наложената обезпечителна мярка. Подържа допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и формулира правни въпроси свързани с нуждата от установяване от молителя по чл.390 ГПК на обезпечителната нужда, както и за необходимостта от индивидуализация на имота, върху който е наложена обезпечителната мярка възбрана на 1/30 ид.част от него.
Ответникът по частната жалба [фирма] оспорва допустимостта й, основанията за достъп до касация, а по същество- основателността й, претендира разноски.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Обжалваното определение на Софийския градски съд не подлежи на касационен контрол.
Предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което след отмяна на първоинстанционното отхвърлително определение с правно основание чл.390 ГПК, Софийският градски е допуснал обезпечение на бъдещите частични искове, които ще бъдат предявени от [фирма] срещу частната жалбоподателка [фирма] с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 9 000 лв., съставляваща стойността на извършени СМР, за които е издадена данъчна фактура №168/31.08.2010 г. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 388.55 лв.- лихва за забава за периода от 31.08.2010 г. до 27.03.2013 г. Съгласно нормата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Въззивните решения по бъдещите частични искове, които ще бъдат предявени от [фирма], с оглед цената им няма да подлежат на касационен контрол. Всеки един от тях е под обективния критерии за необжалваемост на въззивни решения по търговски дела. В случая делото, което би се образувало по бъдещите искове, предявени от [фирма], би било търговско, защото има за предмет вземания, произтичащи от двустранна търговска сделка, сключена между търговци, сключена по занятие с оглед предмета й- договор за наем на имот, който ще се ползва от наемателя като автомивка, след изграждането й от негова страна. При преценката за необжалваемост на въззивното решение правнорелевантна е цената на всеки един от обективно съединените частични искове.
Независимо от изхода на делото в полза на ответника по частната жалба- [фирма] разноски не следва да се присъждат, тъй като не е доказал заплащането на адвокатски хонорар за настоящата инстанция.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат Н. Р., с вх.№61308/27.05.2013г. на Софийския градски съд, срещу определение №8195 от 26.04.2013 г. по ч.гр.д.№5290/2013 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] за присъждане разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: