4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 3272/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
гр.София, 13.03.2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 3272/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Пловдивски окръжен съд № 554/27.03.2013 год., постановено по в.гр.дело № 269/2013 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Районен съд-Карлово № 476/28.11.2012 год. по гр.дело № 1415/2012 год. в частта, с която е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл.422, ал.1 ГПК и е признато за установено, че ответника-касатор дължи на ищеца сумата 23 058,48 лева-главница по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК/№ 531/13.07.2012 год. по ч.гр.дело № 897/2012 год. на РС-Карлово/, представляваща неизплатено възнаграждение за извършена работа по Договор № 33/29.03.2011 год. за мониторинг на регионално депо за твърди битови отпадъци на [община]. В останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение е влязло в законна сила като необжалвано.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Твърди, че в противоречие с практиката на ВКС съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.79 ЗЗД и изправността на самия кредитор, който следва да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора, за да претендира изплащане на уговореното възнаграждение. Позовава се на приложени към жалбата две решения на ВКС-по гр.дело № 1423/2003 год. на ТК-ІІ т.о. и по гр.дело № 1466/2003 год. на ТК-ІІ т.о., постановени при действието на отменения ГПК от 1952 год., както и р. по гр.дело № 5657/2009 год. на Софийски районен съд, за което липсват данни, че е влязло в законна сила.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адвокат П.В. от Б. изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни. Претендира заплащане на направените от него съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 950 лева, представляваща изплатеното адвокатско възнаграждение по представения с отговора договор за правна защита и съдействие от 01.07.2013 год.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се прави с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният установителен иск по чл.422 ГПК, като е направил решаващия извод, че ответникът дължи неизплатеното възнаграждение за извършените работи в размер на сумата 23 058,48 лева по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 897/2012 год. на Карловския районен съд. Прието е за установено въз основа на събраните по делото доказателства, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за мониторинг на регионално депо за твърди битови отпадъци, в изпълнение на който ответникът вземал необходимите проби, въз основа на които са извършвани съответните анализи от акредитирана лаборатория за анализ на компонентите на околната среда, за което са съставяни протоколи за резултатите от изпитването. Фактът на извършената работа се потвърждава и от представения като доказателство по делото годишен доклад на [община] /в качеството на оператор на „Регионално депо за неопасни отпадъци”/ до Р.-П., в който са отчетени резултатите от проведения през годината мониторинг. При тези данни е счетено за неоснователно възражението на Общината, че не дължи възнаграждение, защото ищецът не е изпълнил задължението си да отчита с тримесечен протокол извършените дейности, тъй като издадените фактури са осчетоводени от самия ответник и са включени в дневника за покупко-продажбите, което потвърждава приемането на работата от възложителя. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събраните доказателства и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи.
С оглед на изложеното и предвид данните по делото, поставеният от касатора въпрос за изправността на кредитора и доказателствената тежест, която носи при установяване изпълнението на поетите задължения е фактически, а не правен и разрешаването му е изцяло в зависимост от установените факти и събраните доказателства по конкретното дело. Наведените в касационната жалба съображения за допустимост представляват всъщност оплаквания за необоснованост и са свързани с преценката на събраните по делото доказателства. Що се отнася до направените изводи за дължимостта на уговореното възнаграждение в резултат на извършената от съда суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал, същите са относими единствено към конкретния спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за неправилност на обжалваното решение представляват основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице и допълнителният критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като приложените към жалбата решения на ВКС са постановени при действието на отменения ГПК от 1952 год. и не представляват задължителна съдебна практика на ВКС по смисъла на цитирания текст и указанията дадени в т.2 на ТР № 1/2009 год. ОСГТК на ВКС, които имат предвид тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, тълкувателни решения на ОС на гражданската и търговската колегии на ВКС или решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.
При този изход на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени поисканите и направени от него съдебни разноски в размер на сумата 950 лева, представляваща заплатеният адвокатски хонорар по представения с отговора му на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 01.07.2013 год.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 554/27.03.2013 год., постановено по в.гр.дело № 269/2013 год.
ОСЪЖДА [община], Булстат[ЕИК], с адрес [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 950/деветстотин и петдесет/лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ