3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N. 154
София, 14.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 11 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 732-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д. от[населено място], обл.Ст.З. срещу въззивното решение от 3.05.10г. по г.д.№103/10г., с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 28.12.09г. по г.д.№1176/09г. на РС-г.Ст.З.. С последното е осъден касатора да заплати на Г. фонд-София/ГФ/ сумата 2000 лв., представляваща регресно вземане по чл.91 ал.1 изр.1-во ЗЗ/отм./ за изплатено на 24.10.05г. на увреденото трето лице М. Б. обезщетение по чл.88 ал.1т.1 б.”б” предл.2-ро ЗЗ/отм./ за причинени неимуществени вреди вследствие ПТП, извършено на 13.09.04г. в г.Ст.З. и представляващо престъпление по чл.343а ал.1 б.”а” предл.2-ро във вр. с чл.343 ал.1 б.”б” предл.2-ро във вр. с чл.342 ал.1 НК, ведно със законната лихва, върху тази сума, считано от 16.03.09г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280ал.1т.3 основание.
Поддържа се, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е допуснал доказателствено искане от страна на ответника по делото-касатор в настоящето производство за установяване на релевантното обстоятелство-имал ли е същия свидетелство за правоуправление на МПС, което да е било валидно към 13.09.04г.-датата на настъпване на ПТП.
Ответникът по касационната жалба поддържа, че същата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл.ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираното в касационната жалба основание за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да уважи така предявеният регресен иск на основание чл.91 ал.1 ЗЗ/отм./ във вр. с чл.88 ал.1 т.1 б.”б” ЗЗ/отм./ въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че към момента на процесното ПТП, причинено от Д. Д. Д. от[населено място], обл.Ст.З. той не е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС, обстоятелство което предпоставя задължение на ГФ да изплати обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.91 ал.1 ЗЗ/отм./ във вр. с чл.88 ал.1 т.1 б.”б” ЗЗ/отм./. Изплащайки това обезщетение както е сторено в настоящия случай ГФ встъпва в правата на увреденото лице срещу делинквента до размера на платеното.
Обуславящият материалноправен въпрос от значение за правилността на решението е дали към датата на процесното ПТП 13.09.04г. Д. Д. Д. в качеството си на водач е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС.
От представените по делото доказателства безспорно е установено, още при първоинстанционното разглеждане на делото, че Д. Д. Д. от[населено място], обл.Ст.З. не е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС при причиняване на неимуществени вреди на пострадалата М. Б.. Това обстоятелство се удостоверява с представения и прието по делото протокол за ПТП №660772/13.09.04г., както и справка от 3.11.09 г. от ПП при ОД на М.-г.Ст.З.. Свидетелство за правоуправление на МПС на лицето Д. Д. Д. от[населено място], обл.Ст.З. е било издадено на 15.03.06г., т.е. далеч след датата на процесното ПТП, станало на 13.09.04г.
Следователно след като обстоятелството, че Д. Д. Д. не е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС към момента на причиняване на неимуществени вреди на пострадалата М. Б.-13.09.04г., факт който е бил категорично установен при първоинстанционното разглеждане на делото, то не са били налице хипотезите, предвидени в чл.266 ГПК за да бъдат допуснати нови доказателствени искания от въззивният съд във връзка с този правнорелевантен факт.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай разпредбата на чл.266 ГПК е ясна и не предпоставя разноречиво тълкуване, обстоятелство което изключва основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 3.05.10г. по г.д.№103/10г., с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 28.12.09г. по г.д.№1176/09г. на РС-г.Ст.З..
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 3.05.10г. по г.д.№103/10г., с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 28.12.09г. по г.д.№1176/09г. на РС-г.Ст.З..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: