О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 17.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 863/2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Г. Д. против решение № 4 от 09.02.2010г. по гр.д.№ 15/2009г. на Б. окръжен съд, с което е отменено решение № 73/12.08.2009г. по гр.д.№ 222/2008г. на РС[населено място] и вместо това е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от касатора против К.” АД /в несъстоятелност/ за дворно место с площ 640 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор 37023.501577 по плана на К., общ. П., обл. Б..
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Конкретното оплакване е свързано с това, че съдът не е съобразил, че имота не е надлежно отчужден, защото не е платено обезщетение на ищеца.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса следва ли да бъде уважен иск за собственост, ако имота е бил оценен, но не е изплатено на собственика определеното обезщетение..
Ответникът по касация [фирма] оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол поради това, че основният материално правен въпрос, формулиран в изложението не е обусловил решаващия извод на съда,за да отхвърли предявения иск.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК в първоначалната му редакция, при действието на която е постъпила касационната жалба до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищецът не се легитимира като собственик с решение № 104ЦР от 22.06.1999г., тъй като имот № 13, идентичен с поземлен имот с идентификатор 37023.501577 по плана на К., общ. П., обл. Б., предмет на иска попада в необходимо прилежащата земя към реализирано обществено мероприятие – почивна станция на ответника. Терен е бил отреден за такава още през 1960г. и строителството е реализирано. Макар местото да не е пряко засегнато от застрояване, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 10б от ЗСПЗЗ, поради което имота не е подлежал на реституция, а ищецът има право на обезщетение..
Правният въпрос, формулиран от касатора “следва ли да бъде уважен иск за собственост, ако имота е бил оценен, но не е изплатено на собственика определеното обезщетение” не е свързан с предмета на спора, защото не е обусловил решаващия извод на съда, за да отхвърли иска. Както вече се посочи, съдът е отчел, че за имота не е платено дължимото обезщетение, което обуславя правото на касатора за обезщетение, но това не е основание за реституция на имота в съществуващи реални граници. В съответствие с трайно установената и непротиворечива съдебна практика, съдът е приел, че щом имота попада в терен, отреден като необходимо прилежаща земя към реализирано обществено мероприятие, той става държавна собственост на основание чл. 10б, ал.5 от ЗС ПЗЗ и не подлежи на реституция.
Формулираният въпрос – подлежи ли на реституция имот, за който не е платено дължимото обезщетение е относим към З., защото касае отрицателната предпоставка за реституция, предвидена в чл. 4 от него, но няма отношение към възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, на каквато се позовава ищеца в исковата молба.
Неотносимостта на формулирания въпрос към предмета на спора и решаващите мотиви за решаването му е основание да не се допуска касационен контрол на възивното решение, тъй като не е обосновано общото основание за допускане до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4 от 09.02.2010г. по гр.д.№ 15/2009г. на Б. окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. Г. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: