О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№154
София, 18.09.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 3203 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4728 от 23.05.2019 г., подадена от О. Д. Т. против определение № 173 от 08.04.2019 г. на Върховния касационен съд по гр.д. № 3803 по описа за 2018 г., с което са оставени без разглеждане касационните му жалби с вх. № 761/26.02.2018 г. и допълнителна с вх. № 2932/22.08.2018 г., подадени чрез адв. Георги Мудев срещу въззивно решение № 393/23.01.2018 г. по гр.д. № 788/2016 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград.
Жалбоподателят иска атакуваното определение да бъде отменено и жалбите му да бъдат разгледани. Твърди, че са налице изменени обстоятелства, които налагат участието му в делото. Сочи, че родителите му – ищци по делото са влошили здравословното си състояние, поради което той следва да поеме грижата за тях и е необходимо използването на процесния апратамент. Поддържат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решенията на долните съдилища. Иска да бъде преразгледан въпросът съществува ли за него правен интерес да участва като страна в делото, евентуално да се извърши преценка непременно изискуем ли е правен интерес, за да участва като страна по делото.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от К. Г. С.-Т., подаден чрез адв. Юлия Ангелова, в който се поддържа, че частната жалба е неоснователна. Заявено е искане за присъждане на разноски. Страните М. К. Т. и Д. В. Т. не са изразили становище по жалбата.
Частна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК, подадена е от надлежна страна с правен интерес да атакува постановеното определение и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав съобрази следното:
С атакуваното определение е констатирано, че с въззивното решение е потвърдено решение № 5500 от 08.07.2016 г. по гр.д. № 513 от 2015 г. по описа на РС-Благоевград. С последното е признато за установено в отношенията между М. К. Т. и Д. В. Т. от една страна и К. Г. С.- Т. и О. Д. Т. –от друга, че запазеното право на ползване на О. Д. Т. върху жилищен недвижим имот, представляващ апартамент с площ 58,65 кв.м. /подробно описан/ е погасено по давност, поради неупражняването му в периода от 01.04.2008 г. до датата на предявяване на иска – 23.03.2015 г., т.е. за период по- дълъг от предвидения в Закона за собствеността 5-годишен срок, а искът в останалата му част – за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че и запазеното право на ползване на К. С. – Т. върху същия имот, е погасено по давност, поради неупражняването му в периода от 01.04.2008 г. до датата на предявяване на иска – 23.03.2015 г., т. е. за период по- дълъг от предвидения в ЗС 5-годишен срок е отхвърлен. Първоинстанционното решение е обжалвано от ищците – М. К. Т. и Д. В. Т. и от ответника О. Т.. Посочено е, че с определение № 953/23.02.2018 г. на Окръжен съд-Благоевград по възз.гр.д. № 788 по описа за 2016 г. във връзка с чл.233 ГПК е постановено обезсилване на въззивно решение № 393/23.01.2018 г. на Окръжен съд – Благоевград и на първоинстанционното решение № 5500/08.07.2016 г. на Районен съд – Благоевград по гр.д. № 513 по описа за 2016 г., в частта по иска с правно чл. 59, ал. 3 ЗС по отношение на ответника О. Д. Т., поради отказ от предявения срещу него иск, формулиран в молба вх. № 642/19.02.2018 г. В становище от 27.04.2018 г. О. Т. е посочил, че постановеното спрямо него съдебно решение е обезсилено поради отказ от иска, но той поддържа доводите в подадената от него касационна жалба.
При тези данни предходният състав на Върховния касационен съд е приел, че касационната жалба на О. Т. е процесуално недопустима. Първоинстанционното и въззивното решение, с които е разгледан и уважен искът на М. К. Т. и Д. В. Т. срещу него по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.3, пр.2 ЗС, са обезсилени, с влязъл в сила съдебен акт, постановен по молба на ищците, с която за заявили отказ от иска. Прието е, че за касатора е отпаднало качеството му на страна /ответник/ по делото, а оттук и правният му интерес от обжалването на решението. Установителната сила на решението не засяга неговата правна сфера. Той не може да го обжалва и като упражнява процесуални права на ищците, отричайки правата на другия ответник. За този касатор не е налице правен интерес да обжалва въззивния акт по отношение правата на друга страна в процеса при липса предпоставките на чл.26, ал.2 ГПК, тъй като той не може да релевира и защитава чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи. Поради изложеното подадената касационна жалба и допълнителната касационна жалба от 22.08.2018 г. са оставени без разглеждане.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Разпоредбите на процесуалния закон са императивни и съдът и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с тях. Процесуалната легитимация на ответника се определя от ищеца по делото. С редовно заявения и уважен отказ от иск по реда на чл.233 ГПК ищците М. К. Т. и Д. В. Т. са се отказали от претенциите спрямо О. Т. и неговото участие в делото е приключило с влизането в сила на определение № 953/23.02.2018 г. на Окръжен съд- Благоевград по възз.гр.д. № 788 по описа за 2016 г. Той вече няма качеството на страна в производството и поради това не може да извършва валидни действия, с които да сезира съда, включително да подава касационна жалба. Освен това, както ясно аргументирано е посочил предходния състав, за ответника О. Т. липсва правен интерес от подаването на касационна жалба. Въззивното решение спрямо него е обезсилено и производството е прекратено. Той не може да защитава чужди прави, тъй като липсват предпоставките в чл.26, ал.2 ГПК. Твърденията за променена фактическа обстановка не налагат различен извод. Още повече, че с оглед обезсилването на въззивното и първоинстанционното решение, с което е уважен искът с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл.59 ЗС и е прието за установено, че правото му на ползване върху процесния апартамент е погасено по давност, вещното право на ответника се счита за незасегнато от съдебния процес и той разполага с възможността да го упражнява спрямо обема му.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 173 от 08.04.2019 г., постановено по гр.д. № 3803 по описа за 2018 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ