О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 19.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1332/2014 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 от ГПК.
С определение № 320 от 08.-1.2014г. по гр.д.№ 3622/2013г. на ВКС, ІІІ гр.о. е оставена без разглеждане молбата на Ц. С. М. и на частен съдебен изпълнител Н. М. с рег. № 841 с район на действие – района на СГС за отмяна на влязлото в сила решение от 31.01.2013г. по ч. гр.д.№ 6018/2012г. на СГС, поради противоречието му с решение № 8440/01.12.2012г. по ч. гр.д.№ 16414/2012г. на СГС
Против това определение частни жалби са подали Ц. М. и Частният съдебен изпълнител.
Ц. М. обжалва определението с оплаквания за неправилност, тъй като не е съобразено, че тя е присъединен взискател и като такъв има всички права на първоначалния взискател, постановените съдебни решения при обжалване действията на съдебния изпълнител я обвързват, поради което счита, че има право да иска отмяната им. Счита, че съдът следва да прецени дали молбата й е подадена на основание чл. 303, ал. т.4 ГПК, или на основание чл. 304 ГПК, тъй като това е въпрос на правна квалификация, което е задължение на съда. Възразява и срещу изводът на съда, че решенията по жалба срещу действия на съдебен изпълнител се ползват със сила на пресъдено нещо относно законосъобразността на изпълнителните действия, поради което счита, че подлежат на отмяна по чл. 303, или 304 ГПК.
Частният съдебен изпълнител обжалва определението по съображения, че и двете решения го обвързват и са задължителни за него, а си противоречат и той е в невъзможност да преценява дали публичната продан е реализирана с последиците от това, или е незаконосъобразно насочването на изпълнението върху апартамента, за който длъжника твърди, че е несеквистируем и това е възприето с по-късно постановеното решение. Счита, че става страна в производството по обжалване и може да иска отмяна на влязлото в сила решение, защото е обвързан от влезлите в сила противоречиви решения.
Взискателят в изпълнителното производство П. Д. М. също обжалва определението с оплакване за неправилност, като излага същите доводи като съпругата си – жалбоподателката Ц. М..
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбите са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото са, поради което съдът ги преценява като допустими, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Изпълнително дело № 20098410402728/2009г. на ЧСИ Н. М. е образувано по молба на взискателя Банка [фирма] против солидарните длъжници Сончо И. Х. и П. Д. М.. След връчване на призовки за доброволно изпълнение е наложена възбрана върху апартамент № 17 в [населено място], кв.Б. бл. 20 вх.А, ет.VІ. С постановление от 11.05.2010г. /л. 169 от изп.д./ е прекратено изпълнителното производство по отношение на взискателя Банка [фирма] и е вдигната възбраната, наложена в нейна полза. На основание чл. 429, ал.1 ГПК във вр. с чл. 146 ЗЗД с постановление от 11.05.2010г. /л. 172/ е конституиран като взискател погасилият вземането към банката поръчителя П. Д. М. срещу длъжника С. И. Х.. След като е връчена покана за доброволно изпълнение по отношение на новия взискател, встъпил в правата на удовлетворения кредитор, с разпореждане от 20.06.2010г. е наложена възбрана върху същия апартамент, вписана на 28.06.2010г. Възбрана е наложена и върху 1/3 ид.ч. от дворно место с къща в [населено място] окр. П. област. Обжалвано е от длъжника С. Х. насочването на изпълнението върху апартамента, за който е твърдял, че е единствено жилище и е несеквистируем, но с решение от 21.01.2011г. по ч.гр.д.№ 13605/2010г. жалбата му е оставена без уважение.
С постановление от 26.04.2011г. на основание чл. 456, ал.2 ГПК е присъединена като взискател съпругата на взискателя Ц. С. М., която е представила изпълнителен лист в нейна полза . /л. 292,т.ІІ изп.д./
На 12.05.2011г. е извършен опис на апартамента, който е обжалван от длъжника С. Х.. С решение от 05.08.2011г. по ч. гр.д.№ 9352/2011г. на СГС, жалбата е оставена без уважение, като е прието, че описания апартамент не е несеквистируем.
На няколко насрочени публични продани не се е явил купувач, поради което са обявени за нестанали. Насрочването на публична продан за периода 15.03.2012г.-17.04.2012г. е обжалвано от длъжника и с решение от 31.01.2013г. по ч. гр.д.№ 6018/2012г. на СГС са отменени действията на ЧСИ по изнасяне на публична продан на апартамент № 17 в кв. Б..
Преди да се произнесе съдът с това решение, е насрочена и проведена публична продан в периода 27.08.2012г.- 27.09.2012г. и с постановление от 28.09.2012г. е обявен за купувач Т. Т. Д. Изготвено е постановление за възлагане на апартамента на Т. Д. на 09.10.2012г. Жалбата на длъжника С. Х. срещу постановлението за възлагане е оставена без уважение с решение № 8440/01.12.2012г. по ч. гр.д.№ 16414/2012г. на СГС
Ц. С. М. /присъединен кредитор по чл. 456, ал.2 ГПК/ и частният съдебен изпълнител са поискали с отделни молба за отмяна на решение от 31.01.2013г. по ч. гр.д.№ 6018/2012г. на СГС поради това, че противоречи на решение № 8440/01.12.2012г. по ч. гр.д.№ 16414/2012г. на СГС.
С обжалваното определение и двете молби за отмяна са оставени без разглеждане. Прието е, че молбата на частният съдебен изпълнител е недопустима, защото той не е страна в изпълнителното производство, а е изпълнителен орган. Молбата на Ц. Д. е приета за недопустима защото не е била страна в производството по постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Като съпруга, тя би могла да участва, но само в хипотезата на чл. 502 и 503 ГПК, каквито не са били налице по гр.д.№ 6018/2012г. на СГС. Прието е и че съпругата не би могла да бъде страна в производството по обжалване постановлението за възлагане, защото не е между лицата по чл. 435, ал.3 ГПК. Изложено е съображение и за това, че решенията, с които се обжалват действия на съдебния изпълнител не се ползват със сила на пресъдено нещо и поради това не подлежат на отмяна.
В частта, с която е оставена без разглеждане молбата за отмяна, подадена от частния съдебен изпълнител, обжалваното определение е правилно. Той е орган на изпълнение и остава такъв и след подаване на жалба против действията му в производството пред съда, така както долната инстанция не е страна при обжалване на постановения от нея съдебен акт пред горната инстанция. Действително съдебният изпълнител е обвързан от постановеното съдебно решение и следва да се съобрази с него, но това е по силата на закона – 297 ГПК, а не като страна, участвала в производството по обжалване. Затова частната жалба на частния съдебен изпълнител следва да се остави без разглеждане.
Обжалваното определение е неправилно в частта, с която е оставена без уважение молбата за отмяна, подадена от Ц. С. М.. С постановлението от 26.04.2011г. на основание чл. 456, ал.2 ГПК по нейна молба е присъединена като взискател, като е представила издаден в нейна полза изпълнителен лист от 01.09.2010г. по гр.д.№ 39580/2010г. /л. 292,т.ІІ изп.д./. Съгласно чл. 457, ал.1 ГПК, присъединилия се взискател има същите права каквито има и първоначалния взискател. Като присъединил се взискател, тя е страна в изпълнителното производство и има право да извършва всички процесуални действия, които извършва първоначалния взискател и се ползва от вече извършените – чл. 497, ал.2 ГПК. Правният интерес от молбата за отмяна за нея произтича от невъзможността да се удовлетвори от цената на имота, изнесен на публична продан поради наличието на две противоречиви решения, създаващи неяснота относно това реализирана ли е проданта. Действително тя като взискател не е имала право по аргумент от чл. 435, ал.3 ГПК да обжалват постановлението за възлагане, защото това действие е в неин интерес, но е имала интерес да встъпи в производството по жалбата на длъжника. От съдържанието на решенията, които се твърди, че са противоречиви е видно, че Ц. М. не е встъпила в делата като другар, но постановените решения имат сила и за нея, съгласно чл. 457, ал.4 ГПК. Налице е аналогична хипотеза като при необходимото другарство и е приложима нормата на чл. 304 ГПК. Действително в молбата е посочено като основание чл.303, ал.1 т.4 ГПК, но съдът сам определя правната квалификация на подадената пред него молба.
Ц. С. М. не е съпруга на длъжника и за нея не намира приложение глава 44 ГПК, респективно чл. 502-504 ГПК.
Действително решенията постановени по жалби против действия на съдебен изпълнител не се ползват със сила на пресъдено нещо. С ПП-2-1972г. е прието, че на отмяна подлежат освен съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, тези по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и съдебните актове, които поради даденото в тях разрешение на материално правен въпрос са приравнени по правни последици на решенията и по които законът не предвижда друг път на защита. За постановлението за възлагане това е изрично прието с решение № 90/01.11.1972г. на ОСГК на ВС, като то е приравнено на влязло в сила решение. Нормата на чл. 231 и чл. 233 ГПК /отм/ са аналогични на чл. 303 и 304 от действащия ГПК и няма основание за различно тълкуване. Щом подлежи на отмяна постановлението за възлагане, то и решението по жалба срещу него също подлежи на отмяна по чл. 303-304 ГПК, тъй като то има за предмет правата по постановлението за възлагане. В този смисъл е съдебната практика и по новия ГПК – Р № 145/07.06.2012г. по т.д.№ 499/2011г. ІІ т.о. Р № 234/04.07.2012г.по т.д.№ 282/2011г.ІІ т.о., Р № 516/21.11.2011г.по гр.д.№ 1223/2011г.ІV гр.о. ВКС Р № 254/04.07.2011г.по гр.д.№ 1714/2010г. ІІІ гр.о. Р № 14/09.04.2013г. по гр.д.№ 712/2012г. ІІІ гр.о. Едното от решенията, за които се твърди че си противоречат е с предмет постановлението за възлагане, а с другото е преценено, че имота, върху който е насочено изпълнението чрез публична продан е несеквистируем. По тези съображения, съдът счита че молбата на Ц. М. е допустима.
Предвид приетото, в частта, с която е оставена без разглеждане молбата за отмяна на Ц. М., обжалваното определение следва да се отмени, като в тази част делото се върне за произнасяне по същество по молбата.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 320 от 08.-1.2014г. по гр.д.№ 3622/2013г. на ВКС, ІІІ гр.о., в частта с което е оставена без разглеждане молбата на частен съдебен изпълнител Н. М. с рег. № 841 с район на действие- района на СГС за отмяна на влязлото в сила решение от 31.01.2013г. по ч. гр.д.№ 6018/2012г. на СГС, поради противоречието му с решение № 8440/01.12.2012г. по ч. гр.д.№ 16414/2012г. на СГС
ОТМЕНЯ определение № 320 от 08.-1.2014г. по гр.д.№ 3622/2013г. на ВКС, ІІІ гр.о., в частта с което е оставена без разглеждане молбата на Ц. С. М. за отмяна на влязлото в сила решение от 31.01.2013г. по ч. гр.д.№ 6018/2012г. на СГС, поради противоречието му с решение № 8440/01.12.2012г. по ч. гр.д.№ 16414/2012г. на СГС
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ