О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
Гр. София, 22.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 2039/2016 г за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, представлявано от синдика В. С. С., срещу определение № 2731/ 3 август 2016 г. на Софийския апелативен съд, постановено по ч.гр.д.№ 1903/2016 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] /н/, представлявана от синдика, срещу определение № 1120/26.02.2016 г. по т.д.№ 3601/2015 г. на СГС, VІ ТО, 9 състав, в обжалваната му прекратителна част по иск с правно основание чл.26 ЗЗД във вр.с чл.718 ал.5 ТЗ. Жалбоподтаелят претендира отмяна на определението като неправилно.
[фирма] изразява становище, че частната жалба е неоснователна.
Същата е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу въззивно определение на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане въззивна частна жалба на длъжника, представляван от синдика В. С. срещу определение на
2
СГС от вида на преграждащите развитието на процеса, постановено в закрито съдебно заседание на 26.02.2016 г. по т.д.№ 3601/2015 г. на VІ ТО, 9 състав. С първоинстанционното определение е прекратено като недопустимо производството в частта по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за синдика на [фирма] /в несъстоятелност/ В. С. С. за прогласяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот от 21.02.2014 г., сключен между ответниците [фирма] /в несъстоятелност/ и [фирма] с нотариален акт № 11, т.І, рег. № 1675, н.д.№ 8/21.02.2014 г. на нотариус М. Ш., за покупко-продажба на недвижими имоти в [населено място].
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
За да прекрати частично производството по т.д.№ 3601/15 г. на СГС първоинстанционният съд е приел за недопустим евентуалния иск с правно основание чл.26 ЗЗД, предявен от постоянния синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу длъжника [фирма] и втория ответник – приобретател на имотите – обект на разпоредителната сделка, като е изложил съображения за липса на активна легитимация на синдика да предявява в качеството си на орган на несъстоятелността от свое име искове извън изчерпателно изброените в Търговския закон /Чл.645, чл. 646 и чл.647/. Поради неотстранимост на порока е прекратил производството по иска, предявен в отношение на евентуалност спрямо иска по чл.646 ал.1 т.3 ТЗ.
Частната жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, подадена чрез синдика, с която е сезиран Софийският апелативен съд, съдържа твърдения, че евентуалният иск е предявен от дружеството-длъжник, представлявано от синдика, съгласно предприето уточнение с допълнителна искова молба, което не представлява изменение на иска.
За да остави частната жалба без разглеждане, въззивният съд е приел, че тя е подадена от дружеството – длъжник, представлявано от синдика вместо от надлежната страна – ищец В. С. в качеството й на орган на несъстоятелността – синдик. Поради липса на процесуална легитимация на жалбоподателя въззвиният съд е прел за недопустима жалбата му.
В частната жалба срещу въззивното определение се поддържа, че искът с правно основание чл.26 ЗЗД е предявен от жалбоподателя [фирма] в несъстоятленост, представляван от синдика, частният жалбоподател се идентифицира с ищцовата страна, позовавайки се на т.1 в допълнителната искова молба, в която се твърди, че искът по чл.26 ЗЗД е
3
предявен именно от [фирма] /в несъстоятелност/, представляван от синдика съобразно правомощията му по чл. 658 т.7 и т. 8 ТЗ. В молбата изрично е посочено, че синдикът осъществява представителство на дружеството, упражнявайки правата му, а не действува като процесуален субституент.
Както исковата молба, така и допълнителната искова молба ясно и недвусмислено сочат като ищец синдика на дружеството-длъжник, упражняващ като процесуален субституент правата на кредиторите на несъстоятелността. От обстоятелствената част на исковата молба и от нейния петитум е видно, че се иска прогласяване на нищожност на процесния договор за продажба на недвижими имоти по отношение на ответниците – страни по сделката и по отношение кредиторите на несъстоятелността.
С допълнителната искова молба не са предприети надлежни действия по изменение на иска чрез смяна на страна при условията на чл.228 ал.1 ГПК, обуславящ допустимостта на изменението от съгласуваните изявления на страните по първоначалния иск и на новата страна, насочена към смяна на една от страните с нова. При смяна на ищеца това съгласие е безусловно необходимо за осъществяване на целеното от първоначалния ищец изменение на иска и настъпване на приемство. Винаги е необходимо съгласие и на новата страна, на която не може да се наложи приемство по висящо дело с оглед диспозитивното начало в процеса. Такова искане за изменение не е предявено.
По изложените съображения следва да се приеме, че частната жалба срещу частичното прекратяване на исковото производство, с която е сезиран въззивния съд, не е подадена от процесуално легитимирана страна. Изводът на САС досежно недопустимостта й е правилен и определението му, с което частната жалба е оставена без разглеждане, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2731/ 3 август 2016 г. на Софийски апелативен съд, постановено по частно т.д.№ 1903/2016 г. на Търговско отделение, 3 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: