О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 25.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1128/2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. П. Д. и Д. М. М.-Д. против решение № 471 от 08.11.2012г. по гр.д.№ 556//2012г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 88/17.05.2012г. по гр.д.№ 777/2011г. на РС-Червен бряг, с което са отхвърлени исковете, предявени от касаторите да бъде осъден Ц. Н. А. да им предаде владението върху гараж № 9, находящ се в [населено място] бряг, [улица]бл. „Ш.” и за заплащане на обезщетение по 80 лв. месечно, считано от 01.04.2010г. за това, че са лишени неоснователно от ползването на същия гараж.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗЖСК и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не е формулиран въпрос, а се твърди наличие на противоречива съдебна практика по казуса, като се препраща към мотивите на въззивното решение. Въззивната инстанция е констатирала противоречива съдебна практика относно това иска по чл. 38а ЗЖСК само за жилище ли може да се предяви, или и за всеки друг обект, определен за членкооператор, като се тълкува разширително тази норма. По този въпрос, въззивната инстанция е констатирала противоречива съдебна практика, формирана от Р № 264/03.04.2009г. по гр.д.№ 6489/2007г.,ІІІ гр.о., с което се приема, че искът по чл. 38а ЗЖСК може да се предяви само за жилище и Р № 1361/17.03.2009г. по гр.д.№ 5898/2007г.V гр.о. , с което се приема, че членкооператор може да защити правата си по отношение на трето лице за всеки обект на Ж.. Жалбоподателят се позовава на Р № 117/26.04.2011г. на І гр.о. и Р № 831/20.01.2010 г. по гр.д.№ 1689/2008г. на ВКС ІІІ гр.о.
Ответникът по касация оспорва жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ж. „Ш.” е образувана през 1982г.. С протокол от 06.05.1982г. са разпределени бъдещите обекти между членкооператорите, като за апартамент № 10 на ет.5 и гараж, /без номер/ са определени Д. и Г. Д.. С предварителен договор от 05.12.2000г. Д. Д. продава на Н. Ц. А. – баща на ответника, гараж № 2. С протокол от 20.07.2003г. Г. Д. е освободена от членствено правоотношение и на нейно место е приет М. Ц. И., но само за апартамента. М. е освободен с протокол от 01.04.2010г. и на негово место е приет ищецът Д. Д. за апартамент на пети етаж – десен. Установено е безспорно, че гаражът се ползва от ответника и баща му.
РС е приел, че ищците не се легитимират като собственици, защото Ж. още не е прекратена, тъй като не са снадени членкооператорите с нот. актове. Затова е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС и обусловения от него иск по чл. 55 ЗЗД.. Сградата не е приета все още с акт образец 16.
Възивният съд е възприел изводите на РС. Допълнително е изложил съображения, че дори искът да се квалифицира като такъв по чл. 38а ЗЖСК предвид твърденията в исковата молба и да се сподели съдебната практика, според която такъв иск може да се предяви и за нежилищен обект, то искът пак е неоснователен, тъй като не се установява, че ищците са били приети за членкооператори и за гараж и че е разпределен на тях, или на праводателите им гараж № 9.
Правен въпрос не е формулиран, а се препраща към наличие на противоречива практика по настоящия казус. Тя обаче е по това може ли с иск по чл. 38а ЗЖСК членкооператор да иска от трето лице ползването на не жилищно помещение. Съдът е приел, че е допустимо, поради което това не е основния спор по делото. Искът не е приет за недопустим, а за неоснователен поради липса на доказателства ищците да са приети за членкооператори за процесния гараж. Затова въпросът по който е формирана противоречива съдебна практика не е решаващ за изхода от спора. Двете решени, на които се позовават касаторите също са неотносими, тъй като те касаят спор, с предмет жилища, по които едната страна е членкооператор за същия обект, а настоящия случай не е такъв.
Според действащото законодателство, гаражът е уреден като самостоятелен обект на правото на собственост, а не е принадлежност към жилището и в това няма спор.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 471 от 08.11.2012г. по гр.д.№ 556//2012г. на Плевенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Д. П. Д. и Д. М. М.-Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: