4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
С., 25.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1950/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Държавата, чрез Министъра на земеделието и храните срещу Решение № 85 от 17.02.2014 г. по гр.д. № 1129/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено в обжалваната част Решение №1113 от 18.06.2013 г. по гр.д. № 1329/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен иска срещу М. Н. А. – от [населено място] по чл. 92 ал. 1 ЗЗД за неустойка 43 314.55 лв. за периода 02.10.2010 г. – 02.10.2011 г. и 15 036.25 лв. за периода 02.10.2011г. – 07.02.2012 г. и е прогласена за нищожна на основание чл. 26 ал. 1 пр.3 ЗЗД клаузата за неустойка в чл. 34 от Договор за аренда № РД 53-10/26.02.2003 г.: при неиздължаване на арендното плащане в посочения срок арендаторът дължи неустойка в размер на 0.3% на ден от дължимата сума, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Мотивирано изложение на касационни основания, съгласно чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че въпросът: има ли прекомерният размер на неустойката, произтичаща от неизпълнение на парично задължение, за последица обявяването й за нищожна на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД или води до нейното редуциране на основание чл. 92 ал. 2 ЗЗД, е решен в противоречие с практиката на ВКС:Р.№288/14.07.2011 г. по гр.д.№771/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и Опр.№346/13.03.2013 г. по гр.д. №1252/2012 г. на ВКС, ІV г.о. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Излага, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото и на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК иска да се допусне касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба М. Н. А. – от [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено в обжалваната част решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението в обжалваната от ответника част, с която е отхвърлен срещу арендаторката иска по чл. 92 ал.1 ЗЗД за неустойка 43 314.55 лв. за периода 02.10.2010 г. – 02.10.2011 г. и 15 036.25 лв. за периода 02.10.2011 г. – 07.02.2012 г., въззивният съд е изложил подробни съображения за нищожност на основание чл. 26 ал. 1 пр.3 ЗЗД на клаузата за неустойка по чл. 34 от Договор за аренда № РД 53-10/ 26.02.2003 г.: при неиздължаване на арендното плащане в посочения срок арендаторът дължи неустойка в размер на 0.3% на ден от дължимата сума.
Освен възражение за нищожност поради противоречие с добрите нрави, ответницата по делото е направила евентуално възражение за прекомерност на уговорената неустойка, като несъответстваща на вредите, които биха настъпили следствие неизпълнението на договора, по което възражение е искала, при условие на евентуалност, съдът да намали размера на търсената неустойка до размера на законната лихва за забава.
С уважаването на възражението за нищожност на уговорената от страните неустойка поради накърняване на добрите нрави и непроизнасяне по евентуалното възражение на ответницата за прекомерност на неустойката и по искането за намаляването й поради прекомерност, въззивният съд не се е произнесъл по въпроса: има ли прекомерният размер на неустойката, произтичаща от неизпълнение на парично задължение, за последица обявяването й за нищожна на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД или води до нейното редуциране на основание чл. 92 ал. 2 ЗЗД. Тъй като няма произнасяне в решението по възражението за прекомерност на уговорената неустойка, и по искането за намаляване на неустойката, тъй като съдът е прогласил неустойката за нищожна, поставеният от жалбоподателят въпрос не е релевантен за делото – както и да се реши – това няма да се отрази на изхода на спора. Затова е неотносимо посоченото от жалбоподателя Р.№288/14.07.2011 г. по гр.д.№771/2010 г. на ВКС, ІV г.о. относно тежестта на доказване на възражението, че е прекомерна уговорена неустойка, която е върху страната, която въвежда възражение за прекомерност, а посоченото Опр.№346/ 13.03.2013 г. по гр.д. №1252/2012 г. на ВКС, ІV г.о. е за допускане на касационно обжалване. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно.
Жалбоподателят не излага съображения по поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, въпреки което следва да се посочи, че същото не е налице – изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, каквито не са въпросите за дължимост на договорна неустойка, за нищожност на неустойката и за намаляването й поради прекомерност, по които има създадена задължителна съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 85 от 17.02.2014 г. по гр.д. № 1129/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: