О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 26.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 130 /2012 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ А73/21.01.2012г. на М. А. М. против разпореждане от 13.02.2012г. на Окръжен съд-Монтана по гр.д.№ 150/2011г., с което е върната подадената от нея касационна жалба против постановеното въззивно решение по същото дело поради неотстраняване на нередовностите.
Навежда се оплакване за нарушение на процесуалните правила, тъй като не й е отпусната правна помощ за защита на интересите й въпреки тежкото финансово състояние.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в едноседмичния срок при отчитане на датата на пощенското клеймо, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че касаторката не е изправила в срок нередовностите на касационната жалба, свързани с обосноваването на допускането й, тъй като не е представила изложение на основанията по чл. 280, не е формулиран материално правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1 от ГПК, не е посочено и допълнително основание за допускане до касация. Съобщението за дадените указания е връчено редовно на касаторката.
Разпореждането е правилно.
По делото е установено следното:
С постановеното въззивно решение е отхвърлен иска за собственост на жалбоподатгелката и други лица за имот с площ 11504 дка., чиято данъчна оценка е 1776 лв. и съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК това решение не подлежи на касационен контрол. Въпреки това касационната жалба е оставена без движение за изправяне на нередовностите й – представяне на изложение по чл. 284, ал.1 т3 от ГПК. С молба от 10.10.2011г. жалбоподателката е поискала предоставяне на правна помощ, тъй като няма средства да плати на адвоката си, а и той счита, че решението не подлежи на касационно обжалване и подаването на жалба само ще увеличи разходите й. Представила е декларация за имотното си състояние, в която декларира, че има регистрирана фирма, която не работи, тя е безработна, грижи се за болната си майка от чиято пенсия в размер на 193 лв. се издържат, притежава гарсониера, 1/6 ид.ч. от къща с двор и от гори и земеделски земи. Адвокат Й. А. е подал молба на 28.10.2011г., с което е заявил същото пред съда и, че се оттегля от делото. С определение от 31.10.2011г. молбата за предоставяне на правна помощ е оставена без уважение поради това, че не са налице основанията по чл. 23 от ЗПрП. Основание за отказа е била и нормата на чл. 24, ал.2 от ГПК предвид недопустимостта на касационната жалба на основание чл. 280, ал.2 от ГПК. Жалбоподателката е била уведомена за това определение на 29.11.2011г., не го е обжалвала и то е влязло в сила на 06.12.2011г. Затова с настоящото определение не могат да се обсъждат доводи, свързани с недопускане на правна помощ от окръжния съд.
Обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба е правилно като краен резултат, тъй като тя е недопустима с оглед цената на иска – 1776 и предвид нормата на чл. 280, ал.2 от ГПК /редакция ДВ бр.100/21.12.2010г. в сила от 25.10.2010г., съгласно която не подлежат на касационно обжалване въззивни решения с цена на иска под 5000 лв. Тази норма касае само касационното производство и е относимо само за него, поради което следва да се прилага към това производство, т.е. меродавен е момента на подаване на касационната жалба, а не на исковата молба, която е подадена на 05.01.2010г. Съгласно чл.69 от ГПК цената на иска по спорове за собственост е в размер на данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена. Предвид непосредствено действие на процесуалните норми, те преуреждат процесуалните правоотношения, освен ако изрично не е предвидено отлагането на действието им по отношение на заварените висящи производства. Не е придавано обратно действие на процесуалния закон, т.е новия закон да действа по отношение на вече реализирани процесуални действия. Затова цената на иска следва да се определя към момента на предявяването му по действащите към този момент правила в ГПК – чл. 69 ГПК. Съгласно чл. 70, ал.1 ГПК след първото съдебно заседание, т.е. в хода на производството не може да се повдига въпроса за цената на иска.
По изложените съображения, предвид недопустимостта на подадената касационна жалба, тя правилно е върната. Разпореждането, с което е постановено това следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 13.02.2012г. на Окръжен съд-Монтана по гр.д.№ 150/2011г., с което е върната подадената от М. А. М. касационна жалба против постановеното въззивно решение по същото дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: