О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 27.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.02.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 952/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, във вр. с чл.396 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], гр.София с вх.№ 2553/11.01.2012 год., /първоначално адресирана до Софийски апелативен съди и препратена на ВКС с определение на същия съд № 1115/17.05.2012 год., по ч.гр.д.№ 1688/2012 год./ против въззивното определение на Софийски градски съд № 19029 от 19. 12. 2011 год., по ч.гр.д.№ 17378/2011 год., с което е обезсилено определението на Софийски районен съд от 11.10.2011 год., по гр.д.№ 42711/2011 год. за допускане обезпечение на бъдещ иск, предявим от настоящия частен жалбоподател, като ищец, срещу ТД [фирма], на осн. чл.135 ЗЗД, чрез спиране вписването на пристъпване към изпълнение на заложеното търговско предприятие и е постановено молбата, основана на чл.390 и сл. ГПК, да се докладва на същия съд за разглеждането и по компетентност, след влизане в сила на въззивния съдебен акт .
С частната жалба е въведено оплакване за процесуална незаконосъобразност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на чл.69, ал.1,т.4 ГПК, поради което се иска отмяната му.
Основното възражение на частния касатор е, че при определяне на родово компетентния за разглеждане молбата му, основана на чл.390 ГПК, съд единствен критерий е цената на предявимия бъдещ иск по чл. 135 ЗЗД, която се определя въз основа на стойността на договора за особен залог, чиято недействителност се иска, като увреждащо кредитора действие на длъжника, възлизаща в разглеждания случай на 5 000 лв., а не цената на сделката, от която вземането на кредитора произтича – цитираният в чл.1, т.1 от договора за особен залог, договор от 08. 02. 2011 год., която е в размер на сумата 232 068 лв..
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, във вр. с чл.396, ал.2 ГПК, от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното:
С определение от 11.10.2011 год., по гр.д.№ 4271/2011 год. на СГС е уважена молбата на „П. И. Б.”АД, гр.София, основана на чл.390 ГПК, като е допуснато обезпечение на бъдещия иск на молителя по чл.135 ЗЗД, предявим срещу ТД [фирма] за прогласяване недействителността на договор за особен залог на търговско предприятие на [фирма], от 29.07.2011 год., чрез спиране вписването на пристъпване към изпълнение на заложеното търговско предприятие.
Определението на СРС е обжалвано от ТД [фирма], пред Софийски градски съд, който позовавайки се на цената на бъдещия иск по чл.135 ЗЗД, приета за определима от цената, предмет на договора, посочена в т.1.1 от договора за особен залог на търговско предприятие на [фирма] от 29.07.2011 год., е отрекъл СРС да е родово компетентния съд по молбата на „П. И. Б.”АД, гр.София и е обезсилил постановения от същия съдебен акт, предмет на подадената пред него по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.396, ал.1 ГПК частна жалба.
Следователно съобразена разпоредбата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, в действащата към датата на подаване на настоящата частна касационна жалба -11.01.2012 год., нейна редакция, според която в случай, че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, дава основание да се приеме, че при липса на постановен във въззивното производство пред СГС съдебен акт, с който искането на „П. И. Б.”АД, гр.София, основано на чл.390 ГПК е удовлетворено и то за първи път от въззивната инстанция, в полза на настоящия частен жалбоподател не е възникнало потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.274, ал.3 ГПК, поради което подадената частна касационна жалба е недопустима.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че въпреки повторното разпореждане на СГС, постановено по реда на чл.275, ал.2 ГПК в изпълнение на разпореждане № 426/30.08.2012 год. на председателя на първо търговско отделение на ВКС за оставяне на частната касационна жалба без движение, поради нередовността и, изразяваща се в липса на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.278, ал. 4 ГПК, редовно съобщено на частния касатор „П. И. Б.” АД, гр. София на 27. 09. 2012 год., със съответните конкретни указания, последният въобще не е изпълнил същите, което е било достатъчно основание за прекратяване на производството по делото, поради приложението на чл.286, ал.1, т.2 ГПК от администриращия съд.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частна касационна жалба на „П. И. Б.”АД, гр.София с вх. № 2553/11.01.2012 год., срещу въззивното определение на Софийски градски съд № 19029 от 19. 12. 2011 год., по ч.гр.д.№ 17378/2011 год..
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д.№ 952/2012 год. на второ търговско отделение на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.