О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
[населено място], 27.03.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2571/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №1303/ 14.04.2016г, постановено по ч.гр.дело №906/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определението от 21.12.2015г. по т.д. № 172/2015г. на Софийския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от [фирма] искова молба, поради недопустимост на предявените срещу [община], при участието на [фирма] искове по чл.134, ал.1 ЗЗД. Жалбоподателят [фирма] поддържа противоречие на определението с разпоредби на ЗОЗ, а като основания за допустимост сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба [община] счита, че поставените от банката пет броя въпроси в Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са от значение за изхода на делото и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Претендира заплащане на разноски.
Дружеството [фирма] не заявява становище по жалбата в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при наличето на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
САС в определението е потвърдил фактическите констатации на първоинстанционния съд, а именно, че съдът е сезиран с косвен /суброгационен/ иск по чл.134 ЗЗД от [фирма] против [община], по който е конституиран като съищец [фирма]. Последното дружество е страна по договор за кредит, отпуснат му от „О.” АД от 14.01.2010г. за сумата от 12 500 000лв. С решение от 16.12.2013г. по т.д. № 24/2013г. на СОС е открито производство по несъстоятелност на [фирма], в което вземанията на банката –кредитор по договора за кредитна линия срещу дружеството са включени в списъка на приетите вземания. За обезпечаване на вземанията по договора за кредитна линия кредитополучателят учредил на 27.07.2011г. в полза на банката особен залог върху вземанията си на обща стойност 3 686181,43лв. по договор за изпълнение на СМР на обект „Водоснабдяване на [населено място]”, сключен между ответника [община], като възложител и [фирма]- изпълнител. Особеният залог е вписан в ЦРОЗ, за който ответникът е уведомен от 28.07.2011г. , а на 18.10.2012г. е вписано пристъпване на изпълнение за събиране на вземането в ЦРОС. На дружеството е връчено съобщение на основание чл.33, ал.1 ЗОЗ за изпвършеното вписване, както и уведомление на [община] на основание чл. 34, т.2 вр. чл.44а, ал.2 и 3 ЗОЗ плащанията на заложените вземания да се извършва по сметка на посочения депозитар. [община] е извършила неправомерни плащания в полза на дружеството – изпълнител на СМР по различна от посочената сметка на депозитаря след получаване на съобщението по чл.32, ал.4 ЗОЗ вр. чл.44а, ал.2 ЗОЗ на [фирма], на стойност 858 274,48лв. Ищецът е обосновал правен интерес от предявените искове с твърденията, че при пристъпване към изпълнение по реда на чл. 44а, ал.2 ЗОЗ на паричното вземане и независимо, че като заложен кредитор не е носител на материалното право, за него е възникнал интерес от събиране на вземането, като изисква третото лице да превежда дължимата сума по сметката на депозитаря. Искът е предявен като частичен за осъждането на [община] да заплати на [фирма] сумата от 30 000лв, от общата дължима сума в размер 858 274,48лв., съставляваща част от вземането на неговия длъжник към ответника, възложено за събиране на ищеца съгласно вписаното пристъпване
Въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не притежава процесуалната легитимация на процесуален субституент на [фирма] да предяви иск по чл.134 , ал.1 ЗЗД, защото липсва една от предпоставките за предявяването му – бездействие на търговското дружество – длъжник. Твърдението в исковата молба за извършено плащане от [община] на [фирма] в пълния размер по договора за СМР, изключва бездействието на длъжника за събиране на вземането от трето лице. Този извод, според съда, не се променя от изложените от ищеца други обстоятелства във връзка с извършеното разплащане между страните по договора за СМР, след надлежно уведомяване на [община] за учредения особен залог. Съдът е счел, че при тези факти, [фирма] има правен интерес да удовлетвори вземането си от кредитополучателя чрез предявяване на осъдителен иск против [община] за собствено неудовлетворено вземане по арг. на чл. 452, ал.3 ГПК, поради това, че извършеното плащане по сметка, различна от тази на депозитаря, след уведомлението по чл.32, т.2 ЗОЗ, ще е относително недействително спрямо него като кредитор на [фирма].
Въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК:
1.Липсва ли правен интерес от страна на кредитора и процесуална субституция като кредитор на длъжника, с оглед на твърдението в исковата молба, че претендираната сума е заплатена на длъжника от [община] по друга банкова сметка на последното, различна от посочената в съобщението по чл.33 ЗОЗ?
2. Налице ли е бездействие на длъжника по смисъла на чл.134 ЗЗД, когато длъжникът е търговско дружество, което е обявено в несъстоятелност и не извършва действия на упражняване на имуществените си права срещу длъжника си, когато последния е изпълнил задължението си към своя кредитор в нарушение на чл.44а ЗОЗ?
3.Налице ли е изискуемо имуществено право/ права на длъжника, които не са удовлетворени, в случаите когато длъжникът по заложното право по ЗОЗ, е извършил плащане към кредитора си не по посочената сметка на депозитара, след вписване пристъпване към изпълнение – при наличието на връчено съобщение за пристъпване към изпълнение от заложния кредитор до длъжника на вземането?
4. Има ли погасителен ефект плащането по заложеното парично вземане, направено от длъжника от неговия длъжник, след вписване пристъпване към изпълнение по ЗОЗ в ЦРОЗ и връчване на съобщение за пристъпване към изпълнение от заложния кредитор?
5. Относителто недействително ли е по отношение на заложния кредитор, по аналогия на чл.452, ал.3 и сл. ЗГПК, плащането по заложеното парично вземане, направено от длъжника от неговия длъжник, след вписване пристъпване към изпълнение по ЗОЗ в ЦРОЗ и връчване на съобщение за пристъпване към изпълнение от заложния кредитор?
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че не са налице сочените предпоставки за допускане на въззивното определение до касационен контрол.
Видно от мотивите на обжалваното определение, единственият процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, е дали ищецът навежда твърдения в исковата молба, достатъчни да обосноват процесуалната му легитимация по спора и тази на ответниците по делото, и съответно преценката на съда дали косвеният иск е предявен от или срещу надлежна страна. Липсата на процесуална легитимация на ищеца като процесуален субституент / чл.26, ал.2 ГПК/, съдът е извел от фактическите твърдения на ищеца в исковата молба, достатъчни за прекратяване на делото, поради недопустимост на иска по чл.134 ЗЗД. С оглед на мотивите на въззивното определение, първият и вторият от поставените въпроси е във връзка със спора, но същите не са решени от въззивният съд в противоречие на съдебната практика по приложението на чл.134 ЗЗД. Липсата на един от елементите на фактическия състав на чл.134 ЗЗД, а именно: действителна сделка/действие; бездействие на длъжника/кредитор по сделката; овластяване; връщане на даденото в патримониума на длъжника, е пречка кредитор да упражни от свое име правата на длъжника, чрез предявяване на косвения иск. Последователна е съдебната практика, че при предявяване на иск чл.134 ЗЗД, ищецът трябва да установи, че е кредитор и правния си интерес от водене на същия. А правният интерес е налице, когато длъжникът бездейства при събиране на свое вземане и кредиторът не може да се удовлетвори от имуществото му. В конкретния случай, от самите твърдения на ищеца в исковата молба следва, че не е налице бездействие от страна на длъжника на ищеца, задължителната предпоставка за предявяване на иска по чл. 134, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е съдебната практика :решение № 709 от 18.05.2006 г. на ВКС по т. д. № 1037/2004 г., ТК, II ; решение № 1517 от 6.VI.1973 г. по гр. д. № 982/73 г., I г. о.; решение № 1058 от 10.12.2004 г. на ВКС по т. д. №151/2004 г., ТК; решение № 68 от 30.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 933/2009 г., I т. о. При тази последователна задължителна практика на ВКС не е налице и твърдяната от жалбоподателя предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед на изложените в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС критерии.
Преценявайки решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт настоящият съдебен състав намира, че поставените от касатора останали въпроси на материалното право от № 3 до № 5 не обосноват наличие на общата главна предпоставка за допускане на касационно обжалване. Според задължително разяснените в т. 1 на ТР № 1/19 02.2010 г. на ОСГТК на ВКС критерии, доколкото решаващите мотиви на съда са за липсата на процесуална легитимация на ищеца, посочените въпроси не са обуславящи прекратяването на производството по делото.Съдът, поради недопустимост на предявения косвен иск, не се е произнасял по материалното право, по вътрешните отношения между залогодател и заложен кредитор, между длъжника по заложното право и залогодателя. След като не са били предмет на разглеждане във въззивното определение, въпросите нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска, без да се обсъжда посоченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В отговора на частната жалба ответникът [община] прави искане за присъждане на разноски. Искането е неоснователно. Видно от приложения договор за правна помощ от 25.05.2016г., между адвоката и клиента е договорено възнаграждение от 865лв., платимо по банков път. С отговора на частната жалба не е представено нареждане за превод на сумата по сметка на адвоката. Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на заплатени по делото разноски, а в случая те не са доказани.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1303/14.04.2016г., постановено по ч.гр.дело № 906/2016г. на Софийския апелативен съд, първи граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: