О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
гр. София, 27.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 4064/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 122 от 03.08.2018г., постановено по в.гр.д.№ 160/2018г. на Габровския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 147 от 25.05.2018г. по гр.д.№ 2164/2017г. на Габровския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против Т. Д. М. иск с правна квалификация чл.23, ал.1 СК за признаване за установено, че ищецът е индивидуален собственик на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на [населено място], с площ от 284 кв.м., ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 18 кв.м и гараж /депо, хангар/ със застроена площ от 19 кв.м.
По делото е установено, че страните Р. И. И. и Т. Д. М. са бивши съпрузи, които са сключили граждански брак на 17.10.2009г., прекратен с развод по взаимно съгласие с влязло в сила решение № 239 от 27.06.2017г. по гр.д.№ 1853/17г. на ГРС. С договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 62/2012г., двамата са придобили процесния имот за сумата 36 500 лв. като в утвърденото от съда споразумение при развода е посочено, че имотът остава в тяхна съсобственост. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал твърдението си, че имотът е закупен изцяло с негови лични средства, дарени му от неговите родители, баба и брат, респ. че продажната цена е била заплатена и със средства, предоставени от родителите на ответницата, които ищецът е внесъл по своята сметка. С оглед събраните по делото противоречиви гласни доказателства съдът е кредитирал показанията на посочените от ответницата свидетели по съображения, че те са подкрепени от отразеното в нотариалния акт за покупката на имота и от постигнатото между страните споразумение при прекратяването на брака.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС и че настоящият казус е от полза за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата Т. Д. М. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя с него да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК
В случая касаторът не е формулирал никакъв правен въпрос, позовава се на противоречие с несъществуващо тълкувателно решение /” ТР № 5 от 08.09.2018г. на ОС на колегите на ВКС”/ без да сочи в какво се изразява противоречието, нито е изложил релевантни доводи за наличието на посочените в т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, поради което основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК липсват. Не са налице и тези по чл.280, ал.2 ГПК, нито касаторът се позовава на тях.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация Т. Д. М. сторените от нея разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 122 от 03.08.2018г., постановено по в.гр.д.№ 160/2018г. на Габровския окръжен съд.
О с ъ ж д а Р. И. И. да заплати на Т. Д. М. сумата 800 лв./осемстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: