О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 28.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№1989 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
С определение №13519 от 17.08.12г. по ч.гр.д.№9889/12г. на Софийски градски съд е оставена без разглеждане жалбата на Ц. И. Д. /озаглавена възражение/ срещу определение от 03.08.2007г. и решение от 19.02.2010г. по гр.д.№12 469/2007г. на Софийски районен съд. Въззивният съд е приел, че посочените актове на Софийския районен съд са влезли в сила, затова те не могат да бъдат предмет на повторен съдебен контрол.
Частна жалба срещу определението на Софийски градски съд е подадена от Ц. И. Д.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на влезлите в сила определение от 03.08.2007г. и решение от 19.02.2010г. по гр.д.№12 469/2007г. на Софийски районен съд. Според жалбоподателя тези оплаквания сочат на нищожност на актовете, затова той иска тази нищожност да бъде прогласена от ВКС.
Ответникът в производството Д. И. Д. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните:
Ц. И. Д. е предявил срещу брат си Д. И. Д. установителен иск за собственост на ? ид. част от апартамент в [населено място]. В обстоятелствената част на исковата молба е изложил твърдения, че е дал на ответника 3000 щ.д., при уговорката срещу тях ответникът да му прехвърли спорната ? ид.част от апартамента, което той не сторил. Затова ищецът е поискал да бъде установен фактът на извършеното плащане на сумата, както и да се установи собствеността му върху процесната ? ид.част от апартамента. С определение от 03.08.2007г. по гр.д.№12 469/2007г. на Софийски районен съд производството по делото, в частта за сумата от 3000 щ.д., е прекратено като недопустимо. Това определение е потвърдено от СГС и ВКС. Впоследствие, с решение от 19.02.2010г. по същото дело, установителният иск за собственост е отхвърлен. Решението на СРС е влязло в сила.
След влизане в сила на прекратителното определение от 03.08.2007г. по гр.д.№12 469/2007г. на СРС и на решението от 19.02.2010г. по същото дело, Ц. Д. е подал в СГС „възражение”, в което е изложил оплаквания за допуснати от съда нарушения на процесуалния закон при постановяване на двата съдебни акта. Поискал е тези актове да бъдат прогласени за нищожни, без обаче да навежда твърдения, обосноваващи порока нищожност.
При тези данни правилно въззивният съд е приел, че е сезиран с жалба срещу влезли в сила съдебни актове, която е процесуално недопустима. Правилно тази жалба е оставена без разглеждане. В настоящото частно производство се иска прогласяване нищожност на обжалваното определение №13519 от 17.08.12г. по ч.гр.д.№9889/12г. на Софийски градски съд, без обаче да са изложени обстоятелства, сочещи неговата нищожност. Не са посочени и обстоятелства, сочещи нищожност на определението от 03.08.2007г. по гр.д.№12 469/2007г. на СРС и на решението от 19.02.2010г. по същото дело. Ето защо обжалваното определение на СГС следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №13519 от 17.08.12г. по ч.гр.д.№9889/12г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: