5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
[населено място], 29.03.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2517/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“АД /н/ чрез синдиците А. Н. Д. и К. Х. М. против решение №1355/30.05.2018г.,постановено по т.д.№2080/18г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение №300/ 09.02.18г. по т.д.№1566/17г. на Софийски градски съд,с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Аркадия сървис“АД искове с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД вр. чл.59 ал.2 ЗБН за прогласяване нищожност на извършени от ответника на 27.10.2014г. и 04.11.2014г. 11 прихващания на вземания срещу задължения, като банката е осъдена да плати направените от ответника разноски.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради неправилно прилагане на материалния закон. Претендира се неговата отмяна и произнасяне с окончателно решение по съществото на спора,с което исковете бъдат уважени.
Ответникът по жалбата „Аркадия сървис“АД не се е ангажирал със становище по нея.
Върховен касационен съд,състав на Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от името на легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да обоснове крайния си извод за неоснователност на въззивната жалба срещу решението на първоинстанционния съд,апелативният съд е препратил към установената от него фактическа обстановка, споделяйки и изложените в съответствие с нея мотиви, с оглед дадената му с разпоредбата на чл.272 ГПК процесуална възможност. Като основни спорни въпроси въззивната инстанция е определила два: какво е темпоралното действие на изискването по чл.59 ал.2 ЗБН и дали същото изискване е относимо към формата за действителност или към формата за доказване на изявленията за прихващане.Разрешавайки тези въпроси, въззивният съд е приел,че разпоредбата на ал.2 на чл.59 ЗБН урежда формалните изисквания за извършване на прихващане по ал.1 на чл.59 ЗБН, която от своя страна регламентира извършването на прихващане със задължение на банка, спрямо която е открито производство по несъстоятелност. Аргумент в подкрепа на това становище съдът е извел от цялостния прочит и систематичното място на разпоредбата, като е отчел и изискването на самата разпоредба на чл.59 ал.2 ЗБН изявлението за прихващане да бъде отправено до синдика,какъвто до откриването на производството по несъстоятелност на банката няма назначен.От това е заключил,че въведеното с разпоредбата изискване към формата на изявлението е приложимо към изявления, получени от банката след откриването на производство по несъстоятелност.Тъй като в конкретния случай всички 11 изявления за прихващане са достигнали до ищеца /чрез квесторите й/ в периода 27.10.2014г. – 04.11.2014г. , т.е. – както преди отнемането на лиценза на „КТБ“АД /с решение на БНБ от 06.11.2014г./, така и преди откриването на производството по несъстоятелността й, към тях е изцяло неприложимо изискването на чл.59 ал.2 ЗБН, дори и при най- разширителното тълкуване на разпоредбата.Противно на доводите на въззивника, съдът не е констатирал наличие за съдебна практика,приемаща приложимост на изискванията към извършени в периода след поставянето на банката под особен надзор изявления за прихващане, нито е намерил това да следва от самата разпоредба на чл.59 ал.2 ЗБН. С оглед последното, вторият от спорните въпроси /дали се касае за форма за действителност или такава за доказване/ е счетен за ирелевантен,а предявените на това основание искове за нищожност на прихващанията – за неоснователни.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК,приложено към касационната жалба, касаторът сочи като обуславящи изхода на делото въпросите: 1.Приложими ли са формалните изисквания на чл.59 ал.2 ЗБН към изявленията за прихващане със задължения на банката,получени от нея преди откриване на производството по несъстоятелност спрямо същата с решение по чл.13 ЗБН?; 2. В приложното поле на нормата на чл.59 ал.2 ЗБН или извън него са изявленията за прихващане, отправени до банка в периода след поставянето й под особен надзор и преди отнемането на лиценза й от Централната банка? и 3. В приложното поле на нормата на чл.59 ал.2 ЗБН или извън него са изявленията за прихващане, отправени до банка в периода след отнемането на лиценза й от Централната банка и преди откриване на производство по несъстоятелност с решение по чл.13 ЗБН?
По всички въпроси касаторът поддържа допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, подкрепян с твърдението, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК , съобразена във връзка с постановките на ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска при наличието на обща и допълнителна предпоставки – формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда.
Не изпълнява изискването за приложимост на общата предпоставка за допустимост на обжалването последният от въпросите, доколкото нито съдът е мотивирал крайния резултат по спора със съображения за неприложимост на нормата на чл.59 ал.2 ЗБН в случай на отправени до банка в периода след отнемане на лиценза й изявления за прихващане, нито подобен факт е бил твърдян или установен по делото. Напротив – съдът изрично е изтъкнал,че всички изявления за прихващане са достигнали до банката не само преди постановяването на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“АД , но и преди решението на БНБ за отнемане на лиценза й.
Останалите два въпроса /вторият, представляващ по-тясна хипотеза от първия/ са релевантни за изхода на спора с оглед решаващия извод на съда за неприложимост на разпоредбата на чл.59 ал.2 ЗБН /относима към първата алинея на същия член/ , на която са основани исковете за нищожност, поради липса на постановено към съответните дати на получаване от банката на изявленията за прихващане решение за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“АД и въпреки факта, че банката се е намирала под особен надзор към този момент. Наличие на сочената в допълнение към въпросите предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК обаче не се констатира. Съгласно задължителните постановки на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, посоченият селективен критерий е налице тогава,когато съществува противоречива съдебна практика,която следва да бъде отстранена или съществуващата такава,макар и непротиворечива, е погрешна и следва да бъде променена,както и когато се налага чрез корективно тълкуване на закона да бъде отстранено негово несъвършенство /т.е. – при непълнота или неяснота на конкретната правна норма/ или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап.Подобни съображения в обосноваване на сочената допълнителна предпоставка за извършването на селекцията не са наведени от касатора, а обективно и обстоятелства, обуславящи необходимост от такова тълкуване, съставът не констатира.
В касационната жалба и в приложеното към нея изложение касаторът е направил твърдение за очевидна неправилност на решението на въззивния съд,което следва да се квалифицира като сочена предпоставка за допустимост, според нормата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Това допълнително основание за извършване на селекцията също не може да бъде приложено, доколкото то се обосновава единствено с общите оплаквания за неправилност, изложени в касационната жалба. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, въззивното решение следва да страда от такъв съществен негов порок,който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми,обусловили решаващите му правни изводи. Тази преценка е присъща за същинската контролна дейност на касационната инстанция,извършвана в производство по допуснато касационно обжалване по чл.290 ал.2 ГПК и поради това, не може със същите доводи да бъде обосновавана приложимост и на разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Извод за наличие на очевидна неправилност би могъл да бъде направен само при положение,че тя е обективно и явно установима непосредствено от прочита на решението – например, когато е видно,че въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; когато решаващият извод е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на формалната логика и др. под. В останалите случаи оплакванията за неправилност биха обусловили наличие на основания по чл.281 ГПК за провеждането на касацията, разглеждането на които не е предмет на настоящото производство.
Изложеното обосновава извод за липса на предпоставки за положителен за касатора изход от предварителната фаза на касационното производство , при което следва да бъде постановен отказ да допускане на въззивното решение до касационен контрол.
В тежест на касатора следва да бъде присъдена дължимата държавна такса от 30 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1355/30.05.2018г., постановено по т.д.№2080/18г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“АД /н/ с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] ул.“Граф Игнатиев №10 да заплати по сметка на Върховен касационен съд 30 лв. държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.