О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
гр.София, 30.04.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2012 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба /наименувана „жалба”/ на Н. А. Д. за отмяна на Решение №407/17.12.2012г., постановено по гр.д.№818/2012г. на Велинградския районен съд, по допускане на делбата на недвижим имот, находящ се в [населено място]. Молителят сочи, че неправилно не е бил конституиран като страна в делбеното производство, въпреки, че по силата на саморъчно завещание, направено в негова полза от починалата в хода на процеса съделителка Е. К., е наследник по завещание на притежаваната от К. идеална част от имота, предмет на делото. Искането за отмяна се поддържа на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК.
От ответниците по молбата, отговор е подал В. Г. К., в който изразява становище, че молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
При проверката за допустимост на молбата за отмяна, извършена по реда на чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Производството пред РС – Велинград е започнало по искова молба на Е. Г. К. срещу В. Г. К. за делба на съсобствен недвижим имот /дворно място с площ от 1150 кв.м./, находящ се в [населено място]. С решение №407/17.12.2012г. делбата между страните е допусната при равни квоти. Това решение е влязло в сила на 04.02.2013г., когато е изтекъл двуседмичния срок от връчване на съобщенията за обжалването му на конституираните в хода на делото правоприемници на починалата ищца Е.К. – Ю. Г. И. и З. Й. К.. Във втората фаза, делбата между съделителите е приключила със съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от 20.01.2015г., с която имотът е възложен в дял на В. К.. Във фазата по извършване на делбата, молителят е подал две молби – от 12.05.2014г. и от 13.05.2014г., с които е поискал да бъде конституиран като страна по делото, легитимирайки се със саморъчно завещание в негова полза, изготвено от починалата Е.К., с което последната му завещала собствената си идеална част от процесния имот. Н. Д. твърди, че по силата на завещателните разпореждания, той има качеството на наследник на починалата и е следвало да вземе участие в производството като съсобственик на делбения имот. Поради това иска отмяна на решението по допускане на делбата /както е посочил в уточняващата си молба от 18.03.2015г./.
Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. За да се приеме, че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в ГПК основание; да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК, респ. от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК; и да е подадена в установените по чл.305 ГПК процесуални срокове.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК молба за отмяна на посочените основания може да подава заинтересованата страна, т. е. само участвалото в производството по делото лице. В случая молбата за отмяна е подадена от Н. А. Д., който обаче не е конституиран и не е участвувал като страна в производството по гр. д. № 818/2012 г. на Районен съд – Велинград. Поради това, посоченото в заглавната част на молбата основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК не следва да се обсъжда.
Разпоредбата на чл. 304 ГПК предвижда, че отмяна на влязлото в сила решение може да иска само онова трето, неучаствало в производството по делото лице, спрямо което това решение има сила, независимо, че то не е било страна по делото с оглед разпоредбата на чл.216 ал. 2 ГПК, т. е. в хипотеза на необходимо другарство. Молителят не е бил конституиран като страна по гр. д. № 818/2012 г. Районния съд – В., следователно е трето лице и като такова би могъл да иска отмяна само в хипотезата на чл. 304 ГПК.
Молбата за отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата, обаче е недопустима и следва да се остави без разглеждане. На първо място, молбата е подадена извън срока по чл.305 ал.1 т.5 ГПК – както се посочи по-горе, това решение е влязло в сила на 04.02.2013г., а най-късната дата, на която Д. е узнал за него, е 12.05.2014г. – когато е подадена молбата за конституирането му като страна и е представено саморъчното завещание на Е.К.. Тримесечният срок за отмяна е изтекъл на 12.08.2014г., а молбата за отмяна е подадена 24.02.2015г.
На второ място, атакуваното решение е постановено при участието на надлежно конституираните към този момент страни. Смъртта на единия съделител, за когото при постановяване на решението не е имало данни, поражда като правна последица продължаване на процеса в лицето на неговите правоприемници. Доколкото молителят твърди, че е един от тях и има вещни права върху недвижимия имот, предмет на делото, те е следвало да се зачетат във фазата по извършване на делбата, когато е било налице основанието за участието му в процеса. Този етап от делбата е завършил със съдебна спогодба, която е непротивопоставима на действителния собственик на имота /респ. на съответната част от него/. Той има възможност да защити правата си чрез предявяване на иск за собственост срещу лицето, което ги оспорва, или чрез предявяване на нов иск за делба. Съгласно чл. 72, ал. 2 ЗН, делбата, извършена без участието някой от сънаследниците /съсобствениците/ е изцяло нищожна. Поради това постановеното решение не засяга правата на неучаствалия съделител. Той може да защити правата си като предяви нов иск за делба, или като се позове на нищожността в друго производство. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 7 от ППВС № 7/73 г., които не са загубили сила и към които съдебната практика трайно и последователно се придържа.
Ето защо, неучаствалият в делбеното производство съсобственик или сънаследник на имота – предмет на делбата не е трето лице по смисъла на чл. 304 от ГПК, тъй като по отношение на него тази съдебна делба е нищожна и не произвежда действие. Това лице разполага с възможността да предяви самостоятелен иск за делба или иск за установяване обема на вещните си права върху делбения имот, като твърди нищожност на съдебната делба, извършена без негово участие.
С оглед на изложеното подадената молба за отмяна следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото – да се прекрати.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима молбата на Н. А. Д. за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязлото в сила Решение №407/17.12.2012г., постановено по гр.д.№818/2012г. на Велинградския районен съд и прекратява производството по гр.д.№2012/2015г. по описа на ВКС, ГК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.