О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
гр.София, 31.03.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 2088 по описа за 2008 г. на Пето г.о. приема следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Г. М., А. Д. М. и В. Д. М. срещу определение № 100 от 13.02.2008 г. на П. окръжен съд, Гражданска колегия, I въззивен състав по в.гр.д. № 75 от 2008 г., с което е оставено в сила определение от 29.11.2007 г. на В. РС за спиране на гр.д. № 461 от 2007 г. до приключване на гр.д. № 387 от 2007 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение на П. окръжен съд. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че същественият процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл окръжния съд в обжалваното определение е кое от двете дела /по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот или по иска за делба на същия имот/ има преюдициално значение спрямо другото. По този въпрос не била известна съдебна практика, поради което произнасянето на ВКС било наложително за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците Ц. Т. И., М. Х. Ч. и Б. Г. П. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение констатира следното: Касационното обжалване на определението на П. окръжен съд, с което е оставено в сила определението на В. районен съд за спиране на делото, е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като с това определение съдът се е произнесъл по съществен въпрос /за наличието на преюдициална връзка между дело за делба и дело по иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот, който е предмет на делбата/, по който няма практика на ВКС, поради което произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна. По настоящото дело ищците са предявили иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 29.01.1996 г., сключен от техния наследодател Д с Д. Т. П. , Ц. Т. И. , Н. Х. П. , М. Б. А. , П. Б. М. и М. Х. Ч. за 3/4 ид.ч. от апартамент № 31, находящ се в гр. В., кв. Лъджене, в сградата на ЖСК „Г”, вх. Г, ет.2. Като е приел, че решението по висящото в същия съд гр.д. № 387 от 2007 г. за делба на същия имот ще е от значение за правилното решаване на делото по чл.19, ал.3 от ЗЗД, първоинстанционният съд е спрял делото на основание чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК/ отм./. С обжалваното определение въззивният съд е оставил в сила това определение на първоинстанционния съд.
Тези определения са неправилни. Решението по гр.д. № 387 от 2007 г. по иск за делба на имота, предмет на предварителния договор, не би могло да е от значение за решаването на настоящото дело, образувано по иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД и съответно не е основание за спиране на делото по чл.19, ал.3 от ЗЗД на основание чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ поради следното: Съгласно чл.220, ал.1 от ГПК /отм./ /сега чл.298 от новия ГПК/ решение по делото за делба, в което ще бъдат определени съсобствениците на имота и техните квоти, не би могло да се противопостави на ищците по настоящото дело /наследници по закон на купувача по предварителния договор/, тъй като те не са страни по делото за делба. Поради това, при решаването на въпроса дали продавачите по предварителния договор са собственици на имота /въпрос, който съгласно чл.298, ал.1 от ГПК /отм./ и чл.363 от новия ГПК съдът следва да реши, като една от предпоставките за уважаване на иска за обявяване на предварителния договор за окончателен/, съдът не би могъл да се позове на решението по гр.д. № 387 от 2007 г., а следва да извърши самостоятелна преценка на представените пред него от страните легитимационни документи за собственост на продавачите по предварителния договор.
Необосновано е прието от въззивния съд, че страните по настоящото дело не споряли и че по делото било установено, че ищците са страни и по делбеното дело. По делото не е представено и прието удостоверение за страните и предмета на гр.д. № 387 от 2007 г. на В. районен съд. От извършената от В. районен съд служебна проверка по гр.д. № 387 от 2007 г. също не е установено ищците да са страни по делбеното дело- в протокола от съдебно заседание от 29.11.2007 г. на В. районен съд е записано, че при служебната проверка по гр.д. № 387 от 2007 г. съдът е констатирал, че като страни по делото за делба са конституирани всички лица, чието право на собственост следва да бъде установено в производството по чл.19, ал.3 от ЗЗД /тоест всички продавачи по предварителния договор, но не и наследниците на купувача по този договор/. Освен това, ищците никога не са твърдели, че са конституирани като страни по делбеното дело- напротив както във въззивната, така и в касационната частна жалба твърдят, че те не са страни по делото за делба.
Неоснователно е направеното от въззивния съд позоваване на решение № 693 от 07.07.2002 г. по гр.д. № 338 от 2001 г. на ВКС, Второ г.о. и на Тълкувателно решение № 53 от 01.06.1963 г. по гр.д. № 40 от 1963 г. на ОСГК на ВС. В тях ВКС не е разглеждал и не се е произнасял по съществените за настоящото дело въпроси за наличието или липсата на преюдициалност между решение по иск за делба и решение по иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за един и същ имот и за действието на съдебно решение спрямо лица, които не са страни или наследници на страни по делото, по което е постановено това решение – решение № 693 от 2002 г. на ВКС касае приложението на чл.298, ал.1 от ГПК /отм./, а ТР № 53 от 1963 г. дава тълкуване относно това, дали задължението на продавач по предварителен договор да прехвърли имота, предмет на този договор, преминава към неговите наследници след смъртта му.
Воден от горното, съставът на ВКС на РБ, Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 100 от 13.02.2008 г. на П. окръжен съд, Гражданска колегия, I въззивен състав по в.ч.гр.д. № 75 от 2008 г. и определение от 29.11.2007 г. на В. районен съд за спиране на гр.д. № 461 от 2007 г. до приключване на гр.д. № 387 от 2007 г.
ВРЪЩА делото на В. районен съд за продължаване на процесуалните действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.