4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 04.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1016 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 182 от 18.04.2012 година по гр.д. № 311/2012 година на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 132 от 05.11.2011 г. по гр.д. № 594/2011 г. на Хасковски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, предявен от Д. В. К. от [населено място], ХАсковска област против Д. Г. П. и Н. А. П., двамата от [населено място], Хасковска област за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нот. акт № 3 от 1991 г. В решението е прието за установено, че с договор от 30.05.1991 г. ищцата е прехвърлила на ответницата Д. П., към този момент в брак с ответника Н. П., 4/6 ид. части от недвижим имот, съставляващ апартамент № 28 в сградата на [улица], вх. Б, [населено място], срещу поето от приобретателката задължение за пожизнено гледане и издръжка на прехвърлителката. Прието е, че до м. февруари 1992 г. договорът е бил изпълняван точно от приобретателката, след което с договор от 30.01.1992 страните са заменили дължимата престация за гледане и издръжка срещу сумата 45000 лева, получена от прехвърлителката. Независимо от това, приобретателката и съпругът и са продължили да се грижат за прехвърлителката, а на 01.06.2005 г. са постигнали ново споразумение, с което прехвърлителката се е съгласила срещу получена от приобретателите сума от още 10000 лева да си осигури сама грижи от трето лице по нейна преценка и издръжка за осигуряване на спокоен и нормален живот, какъвто е водило и до този момент, с което всички задължения по алеаторния договор от 1991 г. са уредени и занапред. Грижи за прехвърлителката ответниците са полагали и след сключване на второто споразумение, вкл. и по време на съдебния процес за разваляне на договора. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е неоснователен, тъй като уговорената първоначално дължима престация е заменена с парично задължение, изпълнено изцяло, с което задължението на ответниците е погасено.
В касационната жалба против решението на Пловдивски апелативен съд, постъпила от Д. В. К., се поддържа че са налице основания за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал.1, т.2 ГПК, тъй като въпросът изисква ли задължението за издръжка и гледане по алеаторния договор ежедневно, непосредствено и непрекъснато изпълнение е разрешен в противоречие с решение № 653 от 08.07.2002 г.по гр.д. № 295/2002 г. ІІ г.о. ВКС и решение № 633 от 01.07.2002 г. по гр.д. № 944/2001 г. ІІ г.о. ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпросите допустима ли е замяната на задължението за издръжка и гледане със заплащане на парична сума, с която задължението да се погаси и за в бъдеще за целия срок на действие на договора и явява ли се тази уговорка в нарушение на закона и добрите нрави, както и по въпроса непредставянето на документ за платени разноски за допусната по делото експертиза освобождава ли съда от задължението да изиска служебно документи за плетените разноски или в решението да определи заплащането на сумата от задължената страна.
Ответниците по касационната жалба Д. Г. П. и Н. А. П. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
И. в изложението въпрос изисква ли задължението за издръжка и гледане по алеаторния договор ежедневно, непосредствено и непрекъснато изпълнение не е обуславящ изхода на делото. Изводът за неоснователност на претенцията по чл. 87, ал.3 ЗЗД е формиран от съда не с оглед доказателствата доколко е изпълнявано задължението за гледане и издръжка, а предвид сключеният договор от 30.01.1992 г., с който страните са заменили дължимата престация по алеаторния договор срещу парично задължение, изпълнено от приобретателите.
Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите допустима ли е замяната на задължението за издръжка и гледане с изплащане на парична сума, с която задължението да се погаси и за в бъдеще за целия срок на действие на договора и явява ли се тази уговорка в нарушение на закона и добрите нрави. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд (решение № 82 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК), съдебната практика, установена до отмяната на глави І и ІІ ЗСГ през 1990 г. е изгубила своето значение по отношението на определянето на съдържанието на задължението за предоставяне на издръжка и грижи – изоставено е становището, възприето предвид възможността за сключване на алеаторни договори за прехвърляне право на собственост в заобикаляне на ЗСГ, че предоставянето на паричния еквивалент на непредоставените издръжка и гледане би превърнал алеаторния договор в договор за рента, който е нищожен като противоречащ на социалистическия морал. Съгласно чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, както и да заменят дължимите престации. Промяната на съдържанието на една от насрещните престации не е в заобикаляне на закона, поради което е валидна; договорът за рента не противоречи на добрите нрави, а с отпадането на ограничението за прехвърляне на недвижими имоти са отпаднали и всички пречки натуралното задължение за издръжка и гледане да бъде променено по волята на страните в друго задължение. В същия смисъл и решение по гр.д. № 141/2005 г. ВКС, ІІ г.о.
Не е обуславящ изхода на въззивното решение и въпросът задължен ли е съдът да изиска служебно документи за плетените разноски за допусната по делото експертиза или в решението да определи заплащането на сумата от задължената страна, предвид липсата на оплакване във въззивната жалба за заличаване на допуснатата в първоинстанционното производство графологическа експертиза и изричното признание на ищцата във въззивната жалба, че е подписала лично договорите за замяна на дължимата престация по алеатория договор от 1991 година.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 182 от 18.04.2012 година по гр.д. № 311/2012 година на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: