5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
[населено място] ,04,03,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари , през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3158 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 294 / 08.11.2011 год. по т.д.№ 479 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, в частта, в която със същото е отменено решение № 775 / 18.05.2012 год. по т.д.№ 2468 / 22011 год. на Варненски окръжен съд и вместо това е уважен предявеният от ответниците Н. К. И., К. Г. Д. и Я. Г. И. насрещен иск с правно основание чл.92 ЗЗД , като е осъден касатора да заплати на същите неустойка за забава в извършване възложено му строителство , съгласно чл.28 от сключен предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство от 14.12.2005 год. , в размер на 34 877 ,48 евро ,ведно със законната лихва върху същата от предявяването на иска . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , формално сочейки го като постановено в противоречие със закона, необосновано и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила . Конкретни касационни доводи самата касационна жалба не съдържа, но са наведени в изложението по чл. 280 ал.1 ГПК, като се твърди постановяване на решението в противоречие с изводимата от предварителния договор действителна обща воля на страните и в този смисъл – в противоречие с чл.20 и чл.20а ЗЗД , както и в противоречие с чл.183 ЗУТ , в аспект на мотивите на въззивния съд , че досежно забавата на ищеца – ответник по насрещния иск , в застрояването на обекта , самото учредяване право на строеж в предвидената от закона нотариална форма , осъществено по-късно , е ирелевантно .
Ответните страни – Н. К. И. , К. Г. Д. и Я. Г. И. – оспорват касационната жалба, като считат, че формулираните два въпроса в изложението по чл. 280 ал.1 ГПК не отговарят на характеристиките на правен въпрос – не са включени в предмета на спора и отговор на същите не е обусловил решаващ извод на въззивното решение, като по начало са неясни с оглед установената и съобразена от съда фактическа обстановка , доводите и възраженията на страните . Формалното посочване на хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК , според страната не удовлетворява изискването за обосноваване на допълнителен селективен критерий по въпросите, дори да биха били приети за релевантни.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За произнасяне по основанията за допускане на касационното обжалване, ограничено до предмета на уважения от въззивния съд насрещен иск , с правно основание чл. 92 ЗЗД , единствен предмет на касационната жалба, настоящият състав съобрази следното :
За да приеме , че ищецът – ответник по насрещния иск е в забава на задължението си за застрояване на обекта , в срока по чл.3 от сключения предварителен договор – 15-месечен от получаване разрешението за строеж – въззивният съд е съобразил издаването му – на 7 декември 2006 год. , спрямо датата на издаване акт обр.16 за установяване годността за ползване на строежа / предвид визирания период на забава от 31 месеца , покриващ именно този период – до 14.10.2010 год. / . Счел е , че не е налице основание за освобождаване ответника по насрещния иск от последиците на забавата му , като предопределена от разминаването в площта на имота , съгласно предоставена от възложителите виза за проектиране – 214 кв. м. , при действителна такава от 207 кв.м. . За последното съдът е съобразил обстоятелството , че освен като строител , изпълнителят е поел и проектиране на обекта , принципно дължимо в съответствие с действителните характеристики на имота, впрочем съдържащи се и в Заповед № Г-159 / 10.12.1999 год. на К. на [община] относно изменение на застроителен и квартално застроителен и силуетен план за част от кв.550 по плана на 14 микрорайон, касаещо имота. В тази връзка, противно на приетото от първоинстанционния съд, въззивния е счел , че липсва основание за освобождаване от отговорност за забавата , по смисъла на чл. 20 от сключения договор, според който обстоятелства , които не могат да се вменят във вина на изпълнителя / изброени – „непреодолима сила”, „природни бедствия „, но и „неточни граници на имота” / изключват забава на същия , за периода от установяването и до преодоляване последиците им . Въззивният съд, също така е приел, че самото учредяване вещно право на строеж за обекти, отговарящи на 65 % от разгърнатата застроима площ , извършено в предвидената за действителност на сделката нотариална форма едва през 2007 год. , не е в корелативна връзка с облигационното задължение за построяване на обектите, определено със срок и в зависимост единствено от издаване разрешението за строеж – в случая на съсобствениците – физически лица на имота , между които и ответниците – ищци по насрещните искове .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните два въпроса : 1 / Приложими ли са разпоредбите на чл. 20 и чл.20а от ЗЗД по отношение предварителните договори по чл.19 ЗЗД ? и 2 / Приложим ли е чл.183 ЗУТ относно предварителни договори за прехвърляне на недвижим имот и учредяване право на строеж , в случаите когато не е изпълнено задължението за учредяване на правото на строеж , а само са прехвърлени идеални части от имота ? Въпросите са заявени единствено в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Първият от поставените въпроси е напълно ирелевантен . В производството не е възникнал спор относно тълкуването на клауза на договора / вкл. чл.20 / – неясна или противоречива – с приложението на която са обосновани решаващите изводи на съда . Още по-малко е отречено от въззивния съд приложението на чл.20 и чл.20а ЗЗД при предварителните договори, в качеството им на вид облигационен по характер договор, каквото е именно съдържанието на въпроса. Въззивният съд е счел, че възражението на ищеца – ответник по насрещния иск , за освобождаване от последиците на забава , предпоставена от предоставена от възложителите виза за застрояване, неправилно сочеща квадратура на имота, по – голяма от действителната, предпоставило от своя страна промяна в архитектурния проект на обекта , е неоснователно , тъй като не е налице хипотеза именно по смисъла на чл. 20 от договора – наличие на обстоятелство , което не може да му се вмени във вина , преодоляване на което е обусловило забавата .Именно в тази връзка въззивният съд е счел, че като поел и проектирането на обекта, изпълнителят е следвало да се съобрази с действителната регулационна характеристика на имота и действителните му параметри, вкл. установени на място. Няма доказателства за „ неверни граници на имота „ , съобразно трасирането им на място , нито пък неверно отразени такива в подробния устройствен план , за което е и коментирана заповед № Г – 159 / 10.12.1999 год. на К. на [община] за изменение на застроителен и квартално застроителен и силуетен план за част от кв.550 по плана на 14 микрорайон , включваща процесния терен . По начало не е възникнал спор относно тълкуването на понятието „ неверни граници на имота „ ,упоменато като пример за невиновна невъзможност на строителя за изпълнение в срок .
Следователно , първият от поставените въпроси не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК – не е включен в предмета на спора – тълкуването и принципите му , по смисъла на чл.20 ЗЗД , както и приложението , респ. неприлагането на чл.20а от ЗЗД , не са обусловили решаващите изводи на съда . Отделно от това , не се явява обоснован и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Няма спор в съдебната практика относно приложимостта на чл.20 и чл.20а ЗЗД при предварителните договори, като вид облигационни договори.
Вторият от поставените въпроси е също ирелевантен за спора, като видно от изложението касаторът влага в чл.183 ЗУТ смисъл напълно различен от вложения от законодателя , а с действителния си смисъл нормата е неприложима към спорния казус . Не се касае за застрояване на имот индивидуално от съсобственик или от част / но не всички / съсобственици , за която цел всеки от останалите съсобственици му / им / дължат прехвърляне на съответни идеални части от правото на строеж , въз основа което и като титуляр на същото би му / им / се издало и съответното разрешение за строеж / чл.183 ал.1 ЗУТ / . Не се касае и за пристрояване и надстрояване на съществуваща етажна собственост / чл.183 ал.2 ЗУТ /. В настоящия казус , на касатора е обещано прехвърлянето на идеални части от правото на строеж върху терена , но му е възложено и фактическото застрояване на обекта в негова и в полза на останалите , запазващи вещното си право на строеж за разликата до пълните 100 % съсобственици , а няма спор , че разрешението за строеж е издадено в полза на същите ,като възложители на строежа . Именно с оглед уговарянето на срок за изпълнение , считано от издаване разрешението за строеж, въззивният съд е отрекъл корелативна връзка и причинност между непрехвърляне вещното право на строеж в полза на изпълнителя и забавата му за застрояването на имота . Въпросът е и неясно формулиран .В настоящия случай няма кумулиране на задължение за прехвърляне идеални части от недвижим имот и прехвърляне идеални части от вещното право на строеж в същия от собствениците на терена . Дори и да би имало , изначално неясна е логиката на касатора в задаването му, при това с оглед приложението на чл.183 ЗУТ . Реализирането на строежа, преди прехвърляне вещното право на строеж, не би изключило допустимост на прехвърляне вещното право на собственост на уговорените в полза на строителя обекти . В този смисъл, въпросът включва като предпоставка за отговор по приложението на чл. 183 ЗУТ правно положение , несъвместимо с фактическата страна на спора от една страна , и с хипотезиса на самата норма, от друга . Непокриването на общия селективен критерий изключва необходимостта , а и възможността за обсъждане на допълнителни селективни критерии . Формалното позоваване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не удовлетворява изискването за обосноваване на такъв , тъй като предполага наличието на непълна, неясна или противоречива правна норма, с приложението на която са обосновани решаващите изводи на въззивното решение, по която е налице противоречива съдебна практика или непротиворечива, но подлежаща на преодоляване такава , с оглед изменение на законодателството или развитие на обществените отношения , като чрез тълкуването би се гарантирало точното й прилагане , както и развитието на правото, като кумулативно изискуеми предпоставки , съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 294 / 08.11.2011 год. по т.д.№ 479 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] ,на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК да заплати на Н. К. И. , К. Г. Д. и Я. Г. И. понесените в настоящата инстанция разноски , в размер на 1 000 лева – адвокатско възнаграждение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :