О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
154
София, 04.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1517 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Р. Д. срещу решение от 20.12.2013 г. на Окръжен съд Монтана /ОСМ/ по в.гр.д. № 293/2013 г., с което е потвърдено решение на Берковски районен съд /БРС/, отхвърлящо иск на настоящия касатор срещу [фирма] по чл. 79 ЗЗД за възстановяване доставката на електрическа енергия за търговски обект Кафе-аперитив „Горски кът” [населено място], собственост на касатора.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди отхвърлителното решение на БРС по предявения иск по чл.79 ТЗ за възстановяване доставката на електрическа енергия за търговски обект Кафе-аперитив „Горски кът” [населено място], собственост на касатора, въззивният съд е приел, че ищецът е бил първоначално наемател на обект с наименование „Горски кът” – общинска собственост, като наемният договор е прекратен със заповед № 479/04.12.2009 г. на кмета на [община]. През 2007 г. търговецът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на пристройка към наетия обект – № 275/20.04.2007 г., описан като общинска собственост, без да има данни ответното дружество да е известено за този факт – наличието на нов собственик на този обект. [община] като собственик и наемодател на обект частна общинска собственост „Горски кът”, актуван с акт за частна общинска собственост№ 194/16.06.2006 г., е сключила договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа, при което ответникът е имал информация, че този обект е собственост на общината, а ищецът [фирма] е негов наемател. При направено искане от собственика на обекта за прекратяване доставката на електроенергия, поради прекратен наемен договор и в съответствие с чл.117 ЗЕ и Наредба № 6/09.06.2004 г., ответникът е прекратил присъединяването към електроразпределителната мрежа. Това е сторено доколкото в цитираната Наредба № 6 в ДР е дадена дефиниция на понятието „обект на потребител” – съвкупност от терен, сгради, технологично оборудване, електрически съоръжения и приемници на електрическа енергия, а искането за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа, респ. за прекратяване на присъединяването се прави от лице, което е собственик, ползвател или наемател на обекта – мотиви на БРС, към които е препратил въззивният съд на основание чл.272 ГПК. Наред с това въззивният съд е посочил, както и БРС, че не е доказана идентичността между претендирания от ищеца като собствен обект по представен нотариален акт и обекта, предмет на договора за продажба на електроенергия от 1999 г. Изложени са съображения, че пристройката, за която се твърди, че е собственост на ищеца следва основната сграда и няма самостоятелно значение и при положение, че [община] е собственик на терена и на основната сграда, а пристройката няма самостоятелен статут и следва основната сграда, то правилно и законосъобразно по искане на собственика на обекта, [община], електроразпределителното дружество е прекратило доставката на електроенергия на 02.03.2010 г. ОСМ е изложил подробни съображения във връзка с приложените нотариални актове за собственост № 275/20.04.2007 г. на пристройка към наетия обект, акт за частна общинска собственост № 194/16.06.2006 г., за който обект е сключен договора за присъединяване към електроразпределителната мрежа и заповед № 479/04.12.2009 г. на кмета на [община] за прекратяване на наемния договор за обект с наименование „Горски кът” – общинска собственост.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай в изложението си касаторът излага въпроси за тълкуване на дефиниции в ДР от ЗЕ за потребител на електроенергия и дадено ли е от закона право на собственик на имот да прекрати едно възникнало облигационно отношение /І т.1 и т.2/, приложими ли са разпоредбите на ОУ на ответника, страна ли е собственик на електроснабден имот по договор за продажба на електроенергия за същия имот и какво предвижда законът като условия за прекратяване на този договор /І т.4 и т.5/. И първоинстанционният, и въззивният съд са се позовали на дадените ясни дефиниции в ЗЕ и Наредба № 6/09.06.2004 г., които не се нуждаят от тълкуване, общите условия на ответника не са обсъждани, а разрешението във връзка с правата на потребителя е фактологично обусловено от доказателствата за твърдяна собственост от ищеца на пристройка в имот – общинска собственост по представен нотариален акт и недоказана идентичност на тази пристройка с обекта, предмет на договора за продажба на електроенергия от 1999 г. Соченото противоречие на даденото разрешение от ОСМ и приложената съдебна практика относно приетото кой е потребител на електроенергия за стопански нужди е по обективно неидентични казуси, поради което не е основание за наличие на противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Не са изложени съображения за наличието на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/20201 г. на ОСГТК на ВКС/, а самото позоваване на тази разпоредба не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ОСМ.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.12.2013 г. на Окръжен съд Монтана по в.гр.д. № 293/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.