3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№154
гр. София, 06.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в открито заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 31 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, представлявано от юрисконсулт Т., срещу определение № 315 от 28.10.2019г. по т.д. № 926/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 2932 от 12.12.2018г. по в.гр.д. № 1032/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като се позовава на §25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр.100 от 2010г./, според който всички висящи производства следва да се разглеждат по досегашния ред. Сочи, че производството по делото е започнало през 2005г. по реда на отменения ГПК, а ограниченията в цената на иска са въвеждани последователно през годините. Поддържа, че през периода от сезиране на съда до влизане в сила на съдебен акт, в който се слага край на производството, има висящност на същото, независимо пред коя съдебна инстанция. Поради това счита, че тъй като към датата на влизане в сила ЗИДГПК /ДВ, бр.100 от 2010г./ производството не е било приключило с постановяване на окончателен съдебен акт, то спрямо него следва да се прилага процесуалният ред, действащ преди изменение на закона. Алтернативно сочи, че дори да намираше приложение чл.280, ал.3 ГПК, то спорът по настоящото дело не е търговски, тъй като правното основание на исковете е по чл.81 ЗЗ /отм./ и спорът не е във връзка с търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й. Твърди, че предмет на делото е законово уреден регрес на застраховател срещу физическо лице, което не търговец, като регресните взаимоотношения между страните нямат търговски характер, нито почиват на търговска сделка.
Ответниците М. А. М. и Анна Г. М. не изразяват становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение съставът на ВКС е констатирал, че производството е образувано по искова молба на ЗК „Орел“ АД, чийто правоприемник е касаторът „Дженерали застраховане“ АД, против А. И. М. с правно основание чл.81 ЗЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД за сумата 30 000 лева – главница по регресния иск и 1600 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от 21.02.2005г. до 01.08.2005г. Констатирал е, че ответникът е починал на 11.02.2014г. в хода на първоинстанционното производство и на мястото му са били конституирани като ответници законните му наследници Анна Г. М. – съпруга и М. А. М. и И. А. М. – деца, но с определение от 04.02.2015г. производството против последния е било прекратено поради направен от него отказ от наследство. Съставът на ВКС е посочил, че с оглед разпоредбите на чл.5, ал.1, чл.9, ал.1 и чл.53 ЗН предмет на първоинстанционното производство са били регресните искове на застрахователя против Анна Г. М. и М. А. М. за сумите от по 15 000 лева за всяка от тях и сумите от по 800 лева – законна лихва за забава, и именно тези искове са били предмет и на въззивното производство.
Въззивният съд е приел, че съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, приложима за настоящия спор с оглед §14 от ПЗР на ЗИДГПК – ДВ бр.50/03.06.2015г., и с оглед цената на всеки един от субективно съединените искове, която е под 20 000 лева, касационната жалба е недопустима. Приел е, че в разгледаният спор е по търговско дело /чл.286, ал.2 вр. чл.1, ал.1, т.6 ТЗ.
Обжалваното определение е правилно.
Извършената от състава на ВКС преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие както с императивното изискване на чл. 280, ал. 3 ГПК, така и с трайната практика на ВКС относно понятието „търговско дело“ по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл.365, т.1 ГПК търговско е дело по искове с предмет право или правно отношение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства.
Предмет на предявения по делото иск е ангажиране на регресната отговорност на ответниците като наследници на делинквент по отношение на ищеца – застраховател за заплатеното от него обезщетение за претърпени вреди от настъпило ПТП, като цената на всеки от субективно съединените искове е под 20 000 лева. Ищецът е застраховател и задължението му за заплащане на обезщетение възниква на основание застрахователен договор. Поради това, доколкото спорът е свързан с настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач, т.е. с едно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка, който е абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.6 ТЗ, делото следва да бъде квалифицирано като търговско по смисъла на чл.365, т.1 ГПК.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за неприложимост на редакцията на чл.280, ал.3 ГПК /ДВ бр.50/03.06.2015г./, на която се е позовал съставът на ВКС, тъй като съгласно § 14 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр.50 от 2015г./ по досегашния ред се разглеждат подадените преди влизане в сила на този закон касационни жалби. В настоящия случай касационната жалба, по която е образувано касационното производство, е подадена на 22.01.2019г., т.е. след влизане в сила на ЗИДГПК /ДВ, бр.50 от 2015г./, поради което преценката за допустимостта й следва да бъде извършена съобразно действащата към този момент редакция на чл.280, ал.3 ГПК. Съгласно тази редакция не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лева. Тъй като предмет на обжалваното въззивно решение са субективно съединени искове, всеки от които е с цена под 20 000 лева, това решение е изключено от касационен контрол.
Поради това обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 315 от 28.10.2019г. по т.д. № 926/2019г. на ВКС, ТК, II т.о..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: