3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
[населено място] , 07.03.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари , две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 860 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Д. против постановеното на 11.04.2011 год. решение на Великотърновски апелативен съд , Гражданска колегия , по гр.д.№ 31 / 2011 год. , с което е отменено решение № 160 / 15.12.2010 год. на Плевенски окръжен съд , постановено по т.д.№ 118 / 2010 година и са отхвърлени предявените от касаторката обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.79 ал.1 вр. с чл.99 ЗЗД вр. с чл.327 ал.1 от ТЗ, за сумата от 81 687,14 лева и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5 208,63 лева . Касаторът навежда основание за неправилност на постановеното решение , на всяко от основанията по чл.281 т.3 от ГПК .
Ответната страна – [фирма] – оспорва допустимостта на касационното обжалване , с доводи за липса на формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос , евентуално – при недоказаност на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 от ГПК с приложените съдебни решения , неотносими към решаващите изводи на съда .
Върховен касационен съд , Търговска колегия , второ отделение , като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК , както и че атакуваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване , намира следното :
Производството е образувано по искове на С. Д. против [фирма], основаващи се на договор за цесия от 27.05.2009 год. , сключен от ищцата в качеството на цесионер , с цедент – кредитор на ответника – [фирма] . Ответното дружество се е защитавало с довод, че по силата на предходно сключен договор за цесия от 25.05.2009 год., същото вземане е прехвърлено от цедента в полза на различно лице – цесионер и тази именно цесия е била единствено съобщена на [фирма], в качеството на длъжник по вземането . На основание договора за цесия са образувани заповедни производства и издадени заповеди за изпълнение на парично задължение в полза на [фирма] срещу ответното дружество, приложени по делото . В „ допълнителна искова молба „ / стр. пор.№ 45 / ищцата е оспорила истинността на представените договор за цесия от 25.05.2009 год. и съобщение за цесия вх.№ 426 / 26.05.2009 год. при ответника . Съдът , с определение от 21.09. 2010 год. е открил производство по оспорване истинността на двата документа . Не е указал разпределение на доказателствена тежест по оспорването . Изискал е представянето на оригиналите на оспорените документи . Третото лице – цесионер [фирма] е представило нотариално заверен препис от оригинала на договора за цесия от 25.05.2009 год. , а ответникът е представил оригинала на получено съобщение за цесията – вх. № 426/ 26.05.2009 година . Не е искана и допускана проверка за автентичност на подписи върху двата документа .
Въззивният съд е отхвърлил предявените искове , приемайки че оспорването на истинността на противопоставените договор за цесия от 25.05.2009 год. и съобщение за цесията е формално , неконкретизирано и останало недоказано , макар признавайки допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения по неуказано уточнение от ищцата на предмета на оспорването и по разпределение на доказателствената тежест за същото / чл.145 ал.2 и чл.146 ал.1 т.5 ГПК / . Формирал е съпътстващ извод, че от представените доказателства не следва ответникът да е бил уведомен за договора за цесия, легитимиращ ищцата като кредитор с представеното по делото уведомително писмо / стр. пор.№ 7 / и във всички случаи преди уведомяването му за цесията в полза на [фирма] .
Касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – свързан с предмета на спора и обусловил решаващите изводи на съда по конкретното дело , с ясно и точно изложение . Навел е съображения за неправилността на процесуалните действия на двете инстанции , във връзка с откритото производство по оспорване истинност на частни документи, както и относно несъобразяване представени по делото, релевантни за изхода на спора , други доказателства .Тези доводи са извън преценката за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК и подлежат на проверка правилността на решението по същество, на основанията по чл.281 т.3 ГПК. Същите съображения важат и за наведените доводи по неправилно приложение нормата на чл.193 ал.3 предл. второ от ГПК от въззивния съд , относно доказателствената тежест в случай на оспорване истинност на частен документ, неносещ подписа на оспорващата страна . Правният въпрос следва да бъде относим към правни аргументи на съда по приложението на закона и практиката, обусловили крайните му изводи . Въпрос по приложение нормата на чл.193 ал.3 предл. второ от ГПК, дори да би бил прецизно формулиран , не би могъл да бъде релевантен за решаващите изводи на въззивния съд в конкретния случай , тъй като съдът не е дал противно на нормата на чл.193 ал.3 от предл. второ от ГПК разрешение на процесуалноправния въпрос по разпределение на доказателствената тежест при оспорване истинността на представените от ответника частни документи . Съдът изобщо е отрекъл да е налице надлежно оспорване истинността на същите , поради което и произнасяне по приложение нормата на чл.193 ал.3 предл. второ ГПК изобщо няма .
Предвид преждеизложеното , не е налице общия критерий за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК , поради което е невъзможно разглеждане касационната жалба по допълнителните селективни критерии по чл.280 ал. 1 т.2 от ГПК / с оглед характера на приложената от страната съдебна практика – незадължителна / .
Водим от горното, Върховен касационен съд , Търговска колегия, ІІ търговско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 96 от 11.04.2011 год. по гр.д. № 31 / 2011 год. на Великотърновски апелативен съд , Гражданска колегия .
ОСЪЖДА С. Д. Д. , на основание чл.81 вр. чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на [фирма] разноски , понесени за настоящата фаза на касационното производство , в размер на 1000 лева .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :