1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 09.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шести март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 576 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.2, изр.първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на М Д. Ц. и Г. Г. Ц. като съдружници и управители на гражданско дружество „М”Д., [населено място] против Разпореждане № 80 от 28.01.2014г. по в.т.д.№ 127/2014г. на Добричкия ОС, с което е върната, като насочена срещу неподлежащ на обжалване акт на въззивния съд подадената от Ц. касационната жалба вх.№ 225/14.01.2014г. срещу решението по в.т.д.№ 127/2014г. Окръжният съд е счел, че на основание чл.280,ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като всеки един от обективно съединените искове, предмет на търговското дело, е с цена под 10 000лв.
С частната жалба се иска отмяна на разпореждането като неправилно. Съображенията са, че посочената в исковата молба цена на иска е 22 275.90лв., че не са предявени кумулативно съединени искове, тъй като договорното правоотношение е във връзка с изпълнението на един проект при еднородност на поръчката – В и К строително монтажни работи по програма И. „Интегриран проект за подобрения във водния цикъл на [населено място]”, като всеки нов договор се явявал продължение на предходния. Държавната такса също не била определена на база множество обективно съединени искове. Твърди се, че е налице хипотезата на чл.216, ал.2 ГПК. Вторият основен аргумент за неправилността на разпореждането според жалбоподателите е депозирано от тях искане по чл.250 ГПК – за постановяване на допълнително решение, тъй като нито първоинстанционният, нито въззивният съд се произнесли по предявения инцидентен установителен иск за осъществяване на инцидентен съдебен контрол по реда на чл.17,ал.2 ГПК относно валидността и законосъобразността на административни актове – ревизионните актове, представени от ответната страна, въз основа на които съдилищата приели за основателно правопогасяващото възражение за погасяване на вземането на ищците за незаплатено възнаграждение по договор за изработка с насрещно вземане по чл.45 ЗЗД за сумата 35 559.71лв. /обезщетение за вреди от непризнато по вина на ищците с ревизионните актове право на приспадане на данъчен кредит на ответниците/.
От ответниците [фирма], А., Турция в качеството му на съдружник с дял 51% в „И.-Х. А. О.”Д., със седалище в [населено място] и от ответника
„Турция /Х./А. И. С. В А.С.”, А. Турция в качеството на съдружник с цял 49% в „И.-Х. А. О”Д., със седалище в [населено място] отговор не е постъпил.
Съставът на ВКС констатира следното:
Съдилищата са се произнесли по искове, квалифицирани по чл.258 сл.ЗЗД, предявени срещу:
1/И. И. С. ”АД, А., Турция в качеството му на съдружник с дял 51% в „И.-Х. А. О”Д., за осъждането му да заплати на ищците: незаплатено възнаграждение от 1 227.53лв., дължимо по договор за извършване на услуга от 14.06.2010г. и приложение № 1 към него; незаплатено възнаграждение от 3 437лв., дължимо по договор за монтажни услуги от 02.09.2010г.; незаплатено възнаграждение от 1 039.56 лв., дължимо по договор за извършване на услуга от 08.11.2010г.; незаплатено възнаграждение от 5 379.19лв., дължимо по договор за извършване на услуга от 21.02.2011г.
2/”Турция/Х./ А. И. С. Ве ТА.С.”, А. Турция в качеството на съдружник с цял 49% в „И.-Х. А. О”Д. за осъждането му да заплати на ищците: незаплатено възнаграждение от 1 179.37лв., дължимо по договор за извършване на услуга от 14.06.2010г. и Приложение №1 към него; незаплатено възнаграждение от 3 302лв., дължимо по договор за монтажни услуги от 02.09.2010г.; незаплатено възнаграждение от 998.80лв., дължимо по договор за извършване на услуга от 08.11.2010г.; незаплатено възнаграждение от 5 434.88лв., дължимо по договор за услуга от 21.02.2011г. Исковете са отхвърлени като погасени чрез прихващане-изискуемо и безспорно установено с ревизионен акт №03251200026 от 12.04.2012г. на ТД на Н. данъчно задължение на ответниците като съдружници в гражданското дружество със седалище в [населено място] -непризнат данъчен кредит в размер на 35 559.51лв., като основание за непризнаването е констатирано в ревизионните актове нарушения и несъответствия при извършени насрещни данъчни проверки при ищците –неизпълнения на задълженията им по ЗДДС като доставчик.
Всеки от четирите договора има съответно за предмет: инсталиране на гофрирани тръби за канализация с единична цена от 28 евро за линеен метър; рехабилитация на покрива на язовир „Царичино”; инсталиране на горфирани тръби за канализация с единична цена от 38 евро за линеен метър и инсталиране на главен тръбопровод; инсталиране на пълен комплект водомер в съществуващата шахта.
Частна жалба е неоснователна:
От гореизложеното е видно, че претендираното от ищците възнаграждение произтича от отделни правопораждащи факти-облигационни задължения на ответниците, поети със самостоятелни договори с различен предмет, поради което становището в частната жалба, че е предявен един иск, а не обективно съединени искове е неоснователно. Основанието – фактическите твърдения /чл. 127,ал.1,т.4 ГПК/, от които произтича вземането по всяка една от претенциите е различно. Последователно е практиката на ВКС, че при преценката по чл.280,ал.2 ГПК от значение е цената на всеки обективно съединен иск, а не общият сбор. Нито способът, по който е определена държавната такса, нито обстоятелството че всеки договор бил продължение на възложените с предходен договор СМР, е релевантен за определянето на цената на иска с оглед приложение разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК. Разпоредбата на чл.216,ал.2 ГПК няма отношение при разрешаването на въпроса за обжалваемостта. Безспорен е търговският характер на делото.
Без значение за преценката за допустимост на касационното обжалване е и произнасянето по молбата по чл.250 ГПК. Осъществяването на инцидентния контрол по валидността и/или законосъобразността на административния /ревизионния/акт няма отношение към определянето на цената на иска, а би бил от значение към основателността му, предвид направеното възражение за погасяването на вземането на ищеца чрез прихващане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Разпореждане № 80 от 28.01.2014г. по в.т.д.№ 127/2014г. на Добричкия ОС,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.