О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
гр. София, 09.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1043/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. Д., действащ като [фирма], [населено място], С. област срещу въззивно решение № 434 от 30.10.14г., постановено по в.гр.д.№ 284/14г. на Смолянския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 257 от 21.05.14г. по гр.д.№ 1342/13г. на Смолянския районен съд, с което е уважен предявеният от Б. З. С., Р. З. С., Н. З. Ч., С. З. С., С. Д. Д., Б. Д. А., Д. З. С., В. Р. Т. и З. Р. С. против на А. С. Д., действащ като [фирма] иск по чл.108 ЗС за ревандикация на поземлен имот с идентификатор 44402.500.661 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], С. област с площ от 1505 кв.м.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с влязло в сила на 06.07.2005г. решение по в.гр.д.№ 247/03г. на Смолянския окръжен съд е признато за установено на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на Ф. Н. Д. и Н. Д. Д., че към момента на образуването на ТКЗС процесният имот е бил собственост на наследодателя на ищците Ш. А. С. и на същите е било възстановено правото на собственост върху него с решение на ОСЗГ-с.Баните от 17.10.07г. С договор за покупко-продажба от 29.03.06г., сключен с нот.акт № 110/06г. Е. С. Д. и Н. Н. Д. /първият през 2005г. е закупил имота от Ф. Д. и Н. Д./ са продали на ответника, който е брат на първия продавач, процесния имот, като сделката е сключена след вписването на исковата молба на 17.03.06г. по предявен от наследниците на Ш. С. против страните по нея /производството по образуваното по този иск гр.д. № 191/06г. на Смолянския районен съд е прекратено през 2007г./. С оглед на това е прието, че ответникът не е придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на договора за покупко-продажба, след като и неговите праводатели не са били негови собственици, както и че същият не е придобил имота по давност на основание чл.79, ал.2 ЗС, тъй като го е закупил след вписването на исковата молба по предходното дело и не е имал качеството на добросъвестен владелец, независимо от обстоятелството, че той е конституиран като ответник по делото след сключването на договора.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1.в случаите, когато ответникът по предявен иск за собственост противопоставя придобиване на правото на собственост по силата на изтекла в негова полза придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС, вписването на исковата молба обосновава ли извод за недобросъвестност и оборва ли презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС; 2. ако предявеният иск за собственост завърши с негативен за ищеца резултат, както по силата на чл.116, б.”б” ЗЗД давността не се смята за прекъсната, смята ли се прекъсната и добросъвестността при упражняването на фактическа власт върху имота и може ли в този случай ответникът да се позовава на придобиване на правото на собственост с кратка придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС и 3. как следва да се преценява упражняваното по време на исковия процес владение, когато искът не бъде уважен – дали по аналогия на отпадане на последиците на прекъсване на давността отпада и недобросъвестността по време на процеса и владелецът следва да се третира като добросъвестен.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Поставените от касатора правни въпроси не са решени в противоречие с представената от него задължителна практика на ВКС, отнасяща се до различни хипотези, тъй като и с нея не е прието, че при закупуване на един имот от несобственик след вписването на исковата молба по предявен ревандикационен иск срещу продавача, купувачът има качеството на добросъвестен владелец, нито е прието че владението, което изначало е започнало като недобросъвестно, поради обстоятелството, че владелецът при възникване на правното основание е знаел, че праводателят му не е собственик на вещта, може да се превърне в добросъвестно в зависимост от изхода на делото.
Освен това в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК не са изложени релевантни доводи за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.4 разяснения. В случая тези предпоставки липсват, тъй като във връзка с поставените въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба и съществува богата съдебна практика, която не се налага да бъде променяна и с която въззивното решение е съобразено.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата С. Д. Д. сторените от нея в настоящото производство разноски в размер на 600 лв. Разноски н полза на останалите ответници не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 434 от 30.10.14г., постановено по в.гр.д.№ 284/14г. на Смолянския окръжен съд.
О с ъ ж д а А. С. Д., действащ като [фирма], [населено място], С. област да заплати на С. Д. Д. от [населено място] сумата 600 лв./шестстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.