O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 18.02.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1247 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 23243/13.05.2009 година, заявена от В. С. И. от гр. С. чрез пълномощника адв. С срещу въззивно Решение от 16.03.2009 година, постановено по гр.възз.д.Nо 2301/2008 година на Софийския градски съд, в частта по отхвърления иск по чл. 109 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно,незаконосъобразност, постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по делото, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК се обосновава с довод , че процесуално-правният въпрос за зачитане дадените указания с отменително решение на ВКС по приложение на закона – чл. 218з ал.1 ГПК / отм./ е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайно установената практика на съдилищата като делото е разгледано по начин отричащ постановеното отменително решение, като се сочат и Решение Nо 644 от 13.12.2007 година по гр.д. Nо 321/2007 г. на I отд. ВКС- ТК; Решение Nо 534 от 25.09.2007 година по гр.д. Nо 325/2007 година на ВКС ТК-I отд.,; Решение Nо 822 от 30.12.2003 година по гр.д. Nо 372/2003 година на ВКС-I отд. Решение Nо 1300 от 20.10.1999 година по гр.д. Nо 548/99 година на ВКС-V отд./ и ТР 1/2000 ОСГК ВКС , в частта за правомощията на касационния съд, когато има допуснати нарушения .
Процесуалният въпрос за значението на направено признание ответника , касаещо признание на факт ,че неговата барака е в имота на ищеца/ е разрешен в противоречие с трайната съдебна практика- Решение Nо 757/ 26.03.1973 година по гр.д. Nо 227/73 година ВС и Решение Nо 549/29.09.1988 година по гр.д. Nо 470/88 год.-ВС-I отд.
По процесуалният въпрос – за допустимостта да се извърши косвен контрол за законосъобразност на административния акт за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ в рамките на висящ гражданско-правен спор , без да е налице такова искане от страна по делото – в противоречие с Определение Nо 397 от 11.11.2008 година по ч.гр.д. Nо 1843/2008 год. на V отд., Решение Nо 391 от 31.03.2003 година по гр.д. Nо 298/2002 година на IV отд.; Решение Nо 917 от 08.12.2008 година по гр.д. Nо 3284/2007 год. на ВКС-I отд.; Решение Nо 1159 от 24.10.2008 година по гр.д. Nо 4293/2007 година на ВКС-IV отд./ и Решение Nо 1293 от 30.10.2008 година по гр.д. Nо5842/2007 год. на ВКС- V отд.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от защитата на ответниците по касация.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба са процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., преценено с оглед вида на защита и стойността на защитаваното право на собственост.
С обжалваното решение, при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция , е оставено в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 109 ЗС на В. С. И.. Прието е , че ищецът- като приобретател по договори за покупко-продажба на недвижим имоти Nо 4/2001 година и НА Nо 5/2001 година ,не се легитимира като собственик на имоти пл. Nо 1003 и 1033 от кв. 5 по плана на гр. С.,Подуяне– кв. „Х” без да докаже правото на собственост на праводателите си- реституирани собственици по ЗСПЗЗ, поради липсата на данни , че възстановените им имоти са идентични с имот пл. Nо 1003 и 1033, а именно в тази насока са дадените от ВКС указания да се изследва този въпрос,ищецът е отказал експертиза, въпреки, че тежестта на доказване е негова. Прието е , че не може да се уважи искът по чл. 109 ЗС след като не е доказан и факта , кой от ответниците какво владее като обект, след като приетото като доказателство Писмото на СО не е кредитирано , без събрани гласни доказателства.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че НЕ СА налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК поради противоречие на решението на въззивния съд с други решения ВКС .
С искът по чл. 109 ЗС, собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице, което, макар и да не оспорва правото му на собственик на имота, чрез конкретни действия създава пречи за упражняване на правомощията на собственика- напр. на възможността да ползва имота си според нуждите и предназначението му. Във всеки от случаите , при които правото на собственост се защитава чрез негаторния иск по чл. 109 ЗС, съдът следва да установи безспорно доказана от страна на ищеца по делото собственост и да изследва онази съвкупност от действия или бездействия на лицето-ответник,за която се твърди че ограничава осъществяване на собственическите правомощия, за да установи има ли препятстване на възможността да се упражнява правото на собственост, в какъв обем са ограниченията и може ли да се даде търсената защита.
В тази аспект на разсъждения ,дадените с отменително решение на ВКС указания за преценка от страна на съда , на конкретно установени действия при конкретна хипотеза в контекста на чл. 109 ЗС, не може да се счита за трайно установена практика. Ето защо и не може да се приеме за основателен довода за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по причина на противоречиво разрешаване на процесуалния въпроса за зачитане дадените указания с отменително решение на ВКС по приложение на закона – чл. 218з ал.1 ГПК / отм./ с Решение Nо 644 от 13.12.2007 година по гр.д. Nо 321/2007 г. на I отд. ВКС- ТК, тъй като по цитираното решение е разгледана хипотеза на задължително дадени указания по квалификацията на спорните облигационни правоотношения и приложение на материалния закон, Решение Nо 534 от 25.09.2007 година по гр.д. Nо 325/2007 година на ВКС ТК-I отд., е неотносими към повдигнатия въпрос , тъй като единственото общо между решенията е делото, че са постановени по дела , разгледани втори път от една и съща инстанция. Решение Nо 822 от 30.12.2003 година по гр.д. Nо 372/2003 година на ВКС-I отд., също е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд, с указания за точно спазване на предметната рамка , очертана от отменителното решение / в случая е върнато за ново разглеждане делбено дело за произнасяне само в частта за правата ,а е преразгледан и въпроса за наличие на съсобственост/ Решение Nо 1300 от 20.10.1999 година по гр.д. Nо 548/99 година на ВКС-V отд./ неотносимо , както и ТР 1/2000 ОСГК ВКС в частта за правомощията на касационния съд, когато има допуснати нарушения на процесуалния закон.
В конкретния случай няма противоречиво разрешение и на въпроса за значението на направено признание ответника , в случая признанието на един от ответниците ,че неговата барака е в имота на ищеца, по въззивното решение и цитираните: Решение Nо 757/ 26.03.1973 година по гр.д. Nо 227/73 година ВС, с което е прието, че признанието по фактите следва да се цени във връзка с останалите доказателства по делото т.е. касае се до въпрос на преценка на доказателствата и Решение Nо 549/ 29. 09. 1988 година по гр.д. Nо 470/88 год.-ВС-I отд., постановено в смисъл, че направените от страната признания се ценят с оглед на всички доказателства по делото. В случая няма противоречиво разрешение на незачитане на признанието, след като то е ценено във всеки един от случаите, в т.ч. и по настоящото дело, с оглед на всички събрани доказателства.
Неоснователен е довода за допустимостна касационното обжалване по причина на противоречиво разрешаване въпроса за допустимостта да се извърши косвен контрол за законосъобразност на административния акт за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ в рамките на висящ гражданско-правен спор , без да е налице такова искане от страна по делото по въззивното решение и Решение Nо 391 от 31.03.2003 година по гр.д. Nо 298/2002 година на IV отд.,Не може да се приеме , че противоречиво разрешение на поставения въпрос , тъй като с цитираното решение е прието, че „ гражданския съд , който разглежда установтелен иск за собственост върху земеделска земя , не е компетентен да преценява правилността на решението на ПК, с което тя е възстановена”, но спорът е бил за собствеността на възстановени земеделски земи, като прилежащ терен към сгради по чл. 2 ал.3 ЗСПЗЗ т.е. не е бил спор за материално-правната законосъобразност на реституцията. Няма противоречиво разрешение и с Решение Nо 917 от 08.12.2008 година по гр.д. Nо 3284/2007 год. на ВКС-I отд., тъй като косвеният съдебен контрол е проведен от съда по повод възражение на ответника , но в рамката на заявени самостоятелни права на собственост.
Решение Nо 1159 от 24.10.2008 година по гр.д. Nо 4293/2007 година на ВКС-IV отд. е неотносимо , тъй като не третира проблема за косвения съдебен контрол на административен акт . По Решение Nо 1293 от 30.10.2008 година по гр.д. Nо5842/2007 год. на ВКС- V отд. спорът е концентриран върху въпросът за идентичността на възстановения имот към момента на обобществяването му и актуалната му техническа индивидуализация по картата на възстановената собственост, т.е. въпрос извън рамката на косвения съдебен контрол.
Определения Nо 397 от 11.11.2008 година по ч.гр.д. Nо 1843/2008 год. на V отд., е неотносимо към проблема за косвения контрол и не може да има противоречиво разрешение с обжалваното решение.
Не е налице и маркираното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК след като липсва аргументация по какви причини е наложително отново произнасяне на касационния съд за уеднаквяване на съдебната практика в каква насока с оглед изискването да има принос за развитие на правото.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.1, т. 2 и т.3 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 23243/13.05.2009 година, заявена от В. С. И. от гр. С. чрез пълномощника адв. С срещу въззивно Решение от 16.03.2009 година, постановено по гр.възз.д.Nо 2301/2008 година на Софийския градски съд, в частта по отхвърлените искове по чл. 109 ЗС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: