О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 30.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 4192/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Й. П. от гр. Р., подадена от пълномощника му адв. А, срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 42 от 15.04.2008г. по в.гр.д. № 1037/2007г., с което е обезсилено решение № 158 от 11.07.2007г. по гр.д. № 11/2007г. на Русенския районен съд и производството по делото е прекратено.
Ответникът „Д” АД гр. Р. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да постанови въззивното решение съдът е приел, че силата на пресъдено нещо на решението по приложеното гр.д. № 6086/2005г. на Русенския районен съд обхваща и предмета на настоящото дело. По посоченото дело П. Й. е предявил не като частичен, а в пълния му размер иск по чл. 217, ал. 1 КТ за сумата 3 000 лв.становеният по-голям размер на дължимото обезщетение – 7 560,65 лв., в мотивите на въззивното решение няма установително действие между страните. Тъй като искът не е предявен като частичен, признатият от съда размер е пределът, който пресича възможността на ищеца да търси присъждане на повече с нов иск. Силата на пресъдено нещо обхваща и размера на спорното право и е пречка за пререшаване на този въпрос. Поради това предявеният от П. Й. иск за сумата 4 560,65 лв. обезщетение по чл. 217, ал. 1 КТ, представляваща разликата от частично предявеното и уважено обезщетение в размер на 3 000 лв. и дължимото обезщетение в размер на 7 560,65 лв. по гр.д. № 6086/2005г. на РРС, е недопустим.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът П. Й. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Излага съображения, че същественият процесуалноправен въпрос за пределите на силата на пресъдено нещо е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Приложил е ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, решения № 270/20.05.2000г. по гр.. № 1434/1999г. на ВКС, ІV г.о., №1670/21.11.2000г. по гр.д. № 791/2000г. на ВКС, ІV г.о., № 1128/14.04.1982г. по гр.д. № 535/82г. на ВС, І г.о. и № 2877/30.06.1980г. по гр.д. № 1280/80г. на ВС, І г.о., без да посочва каква е връзката им с поставения процесуалноправен въпрос.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС не е разгледан въпросът за обективните предели на силата на пресъдено нещо.
Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречиво решаване от съдилищата на процесуалноправния въпрос. В приложените решения е изразено становище, че пределите на силата на пресъдено нещо се определят от диспозитива на решението, не обхващат произнасянето в мотивите по преюдициално правоотношение както и по отношение на отделните приети за установени факти, а с последното решение е прието, че влязлото в сила решение, с което е разрешен спорът относно основанието на иска, има сила на пресъдено нещо когато се предявява друг иск за имуществени или неимуществени вреди или ексцес от същото увреждане. В случая не е налице нито една от обсъжданите в приложените решения хипотези.
Не е налице и основанието за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като съдебната практика по приложението на чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./ е непротиворечива и правната норма не се нуждае от тълкуване с оглед точното приложение на закона и юриспруденциалното развитие на правото. Така например с определение № 243/30.12.1983г. по гр.д. № 3684/83г. на ВС, І г.о. е прието, че когато с влязло в сила решение е уважен иск, непредявен като частичен, създава се сила на пресъдено нещо и по размера на следващото се на ищеца във връзка с разгледаните между страните отношения. Втори иск за по-голям размер е недопустим.
Искът по приложеното гр.д. № 6086/2005г. на Русенския районен съд е предявен на основание чл. 217 КТ за сумата 3000 лв. за периода от датата на получаване на първото предписание за трудоустрояване до 09.12.2005г. В хода на производството /вкл. във въззивната жалба/ като начална дата е посочено 1.11.2001г. Искът е уважен в пълния размер като е констатирано, че за периода от 18.04.2002г. /приета от съда за първата дата на получаване на предписание за трудоустрояван/ до 09.12.2005г. обезщетението е в размер на 7 560,65 лв. Настоящото дело е с предмет иск по чл. 217 КТ срещу същия ответник за разликата от 4 560,65 лв. Исковата молба съдържа твърдения, че искът по гр. д. № 6086/2005г. е предявен като частичен, поради което се претендира разликата над уважения размер от 3 000 лв., до пълния признат размер 7 560,65 лв. Въззивният съд е констатирал, че искът по приложеното гр.д. №.6086/2005г. не е предявен като частичен, поради което и в съответствие с чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./ е приел , че настоящата претенция се обхваща от силата на пресъдено нещо.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 42 от 15.04.2008г. по в.гр.д. № 1037/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: