ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 154
гр. София, 30.12. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 4721 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Д. В. и В. Д. В. срещу решение от 26.05.2008 г. по гр. д. № 110/08 г. на Окръжен съд гр. В. Т. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците по жалбата Г. П. С. и С. В. С.
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 17.07.2007 г. по гр. д. № 2396/06 г. на Районен съд гр. В. Т. , с което предявените от М. и В. В. искове срещу Г. П. , С. С. , Л. П. и Ю. П. за унищожаване на договори от 15.06.2000 г. и от 01.04.2002 г. поради измама са отхвърлени.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че е налице основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като същественият материалноправен въпрос по който съдът според касаторите се е произнесъл незаконосъобразно с атакуваното решение е че предоставянето на пари в заем срещу ипотекиране на жилището не е измама по смисъла на закона.
Съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни въззивното решение със сочената съдебна практика. За да остави в сила първоинстанционното решение с което искът е отхвърлен въззивният съд е приел, че в исковата молба са наведени основания за недействителност на процесните договори поради измама, а не за нищожност по чл. 26 ЗЗД. Приел е че не е установена измама, тъй като волята на ищците за продажба на процесния имот е изразена ясно и непротиворечиво в сключения предварителен договор и в нотариално завереното пълномощно за продажба на имота. Не било необходимо ответникът С. да уведоми ищците за продажбата, тъй като е бил упълномощен от тях да продаде имота. Не представлявало измама и обстоятелството, че не е уведомил нотариуса за висящия спор за собственост между страните. Заемното правоотношение между тях било относимо към иск за нищожност на договора като привиден, а не поради твърденията за унищожаемост на двата договора.
С оглед указанията на ВКС в определение№ 109 от 21.10.2008 г. по гр. д. № 2964/08 г. касаторите са изложили мотиви за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Приложената съдебна практика обаче е неотносима към спора за унищожаемост на договорите поради измама, тъй като тя разглежда въпросите за нищожност на договорите по чл. 26 ЗЗД и за иск по чл. 153 ЗЗД, каквито няма предявени. Съгласно чл. 98 ГПК /отм./ исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и в какво се състои искането. Съдът решава спора като се съобрази със заявеното искане и няма право да решава спора на друго правно основание дори ангажираните доказателства да сочат за основателност на иска на непредявеното основание. Затова не е налице основание за допустимост на касационно обжалване на посоченото от касаторите основание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.05.2008 г. по гр. д. № 110/08 г. на Окръжен съд гр. В. Т.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: