ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 154
София 18.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 743/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. о. – гр. С. срещу Решение № 264 от 18.VІІІ.2008 г. по т.д. № 454/ 2005 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила Решение от 18. ХІІ.2002 г. по т.д. № 1096/ 2001 г. на СГС в частта, с която е уважен искът на П. И. К. – Е. с фирма “П” – гр. С. срещу С. о. , предявен като частичен, за сумата 46 410.67 лв. – дотации и режийни разноски, с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. С решението е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата над 46.410.67 лв. до 60 000 лв. и е отхвърлен искът за мораторна лихва 100 лв., предявен като частичен.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и че от съществено значение за делото е въпросът: при предявен частичен иск в кой момент се приема, че е уточнена по размер предявената допълнителна претенция, което определя дали същата е погасена по давност. Жалбоподателят счита, че неправилно съдът е приел, че уточнението е направено в съдебно заседание на 14.V.2003 г., а уточнението е от 3.ІІ.2006 г., към която дата давността е изтекла. Сочи, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 1006/ 20.VІ.2003 г. по гр.д. № 191/ 2003 г., като съдът неправилно е приел, че с предявяването на частичен иск, неуточнен по размер, се прекъсва давността за непредявената част от вземането.
Ответницата по жалбата П. И. – Е. с фирма “ Пепита – П. И. “ – гр. С. с писмен Отговор оспорва касационната жалба по същество и не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, и е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът за посочената сума, за която е отхвърлен, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е уважил предявените въз основа на Договор от 1.ІХ.1998 г., като частични, иск за режийни разноски и иск за дотации, общо за сумата 46 410.67 лв., отхвърлил ги е за разликата до размера общо за двата иска 60 000 лв. и изцяло иска, предявен като частичен за сумата 100 лв. – обезщетение за забавено плащане, за което е изложил подробни съображения, включително и по възражението на ответника за прихващане. Не е уважил възражението за изтекла погасителна давност, като е посочил, че давността не е изтекла към датата, на която е допуснато увеличение на исковете от 10 000 лв. общо за двата, на 60 000 лв. общо за двата, извършено на 26. ХІ.2002 г., че давността не е изтекла и към датата 14.V.2004 г. – датата на уточнението на двете увеличени претенции. Съдът не е уважил довода, че теченето на давността е прекъснато с предявяването на частичния иск, предмет на делото, по съображения, че по непредявената част от вземането, с влязлото в сила решение не е формирана сила на пресъдено нещо.
От изложеното от жалбоподателя и въз основа на данните по делото, следва да се формулира по следния начин процесуалноправният въпрос, разрешен от въззивния съд: откога се счита, че е налице увеличение на обективно съединени искове, предявени като частични, поискано и допуснато, без ищцата да е посочила целия размер на исковете – от датата на увеличението или от датата на уточняване на целия им размер. Този въпрос е съществен, тъй като от него зависи преценката на извършените процесуални действия във връзка с увеличението на исковете, предявени като частични.
Ищцата е предявила искове, заявени като частични, обективно съединени: за режийни разноски 5000 лв. и за дотации 5000 лв., дължими по Договор от 1.ІХ.1998 г., при цена на цялото вземане по двата иска 130 580.04 лв., както и за 100 лв. частичен иск за обезщетение за забавено плащане. Поискала е да се допусне увеличение на исковете с Молба от 26. ХІ.2002 г.: от 10 000 лв. на 60 000 лв. за двата иска, което е допуснато на 26. ХІ.2002 г. и по така увеличените искове е постановено решението по т.д. № 1096/ 2001 г. на СГС и решенията на САС по гр.д. № 291/ 2003 г. и на ВКС по т.д. № 340/ 2004 г. При новото разглеждане на спора по гр.д. № 454/ 2005 г. в изпълнение на указанията на САС да отстрани нередовността на исковата молба, като в рамките на целия размер на предявените искове 130 580.04 лв., посочи пълния размер на отделните искове, както и периода на мораторната лихва, ищцата с молба от 17. ХІ.2005 г. е посочила размера на всеки от частичните искове, вече увеличени, както и целите размери на исковете, всеки по 74 933.88 лв., както и датата, от която търси лихвата. В изпълнение на нови указания на САС да уточни целия размер на исковете, с Молба от 16.І.2006 г. ищцата е посочила целия размер на иска за до – тации 65 290.02 лв. и целия размер на иска за режийни 65 290.02 лв.
Във връзка с така извършените процесуални действия жалбоподателят счита, че към 3.ІІ.2006 г. (молба на ищцата за уточнение на допълнително заявените претенции), давността е изтекла, а недопустимо съдът е допуснал увеличение на иск, вече погасен по давност за частта, касаеща увеличението – от по 5000 лв. всеки от исковете, на по 30 000 лв. всеки, за което излага правния въпрос и се позовава на практика на ВКС, която отнася към случай на неуточнен по размер частичен иск.
1. Не е налице разрешен по изложения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, който да е съществен. Съгласно чл. 100 ал. 4 ГПК (отм.) поправената искова молба се смята за редовна от датата на нейното подаване. Затова дори и да се приеме, че е била нередовна исковата молба по заявените като частични искове всеки по за 5000 лв., при размер на цялото вземане 130 580.04 лв., впоследствие увеличени всеки по 30 000 лв., и въззивният съд по гр.д. № 454/ 2005 г. основателно да е задължил ищцата да уточни исковете в целите им размери, касае се за нередовност на предявените искове, а не на увеличените искове. С извършеното от ищцата уточняване на исковете с молба от 17. ХІ.2005 г. и с молба от 16.І.2006 г., уточняването има действие към датата на предявяване на исковете, в случая към датата на увеличаването им – 26. ХІ.2002 г., ако се приеме, че се е налагало уточнение на увеличените искове, до която дата претенциите с падеж началото на исковия период 30.ІV.1999 г., когато ответникът е спрял плащанията на дотациите и режийните разноски, не са погасени по давност.
2. По така извършените по делото процесуални действия, няма приложение въпросът, изложен от жалбоподателя, който счита за съществен правен въпрос, разрешен от въззивния съд: с предявяването на неуточнен по размер частичен иск прекъсва ли се давността за останалата част от вземането. Както се изложи, не се касае за неуточнени искове, тъй като уточняването има действие към датата на предявяването им (в случая чрез увеличение).
Представеното от жалбоподателя Решение № 1006/ 20.VІ.2003 г. по гр.д. № 191/ 2003 г. на ВКС, с което е прието, че частичният иск не прекъсва и не спира теченето на погасителната давност за непредявената част от вземането, няма отношение към разрешения от въззивния съд правен въпрос, тъй като това решение на ВКС не касае предявен неуточнен по размер частичен иск.
Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 264 от 18.VІ.2008 г. по т.д. № 454/ 2007 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която исковете са уважени.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: