О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1543
София 11.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1259 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Т. У. и Г. И. У. чрез пълномощника им адв. Н срещу решение № 114 от 8.06.09г.по в.гр.дело № 561/07г.на Смолянския окръжен съд. С него е отменено решение № 207/30.07.07г.по гр.дело № 903/06г.на Смолянския районен съд и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени исковете по чл.27 вр.с чл.33 ал.1 от ЗЗД на М. и Г. У. против Б. С. Б. за унищожаване като сключен при крайна нужда и при явно неизгодни условия на договор за продажба на недвижими имоти – четири ливади в м.”Г” с кад. № 8* и № 8*,землище на с. С.,изповядан с нот.акт № 103/23.11.2005г.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторите счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,при противоречива практика на съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Прилага копия от решения на състави на ВКС и решение на СОС.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба Б. С. Б. чрез адв. В моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1- т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
За да отхвърли предявените искове по чл.27 вр.с чл.33 ал.1 от ЗЗД въззивният съд е приел,че оспорената сделка не е сключена при условията на крайна нужда – не е установен сериозен недостиг на парични средства към 23.11.05г.в степен,че ищците да не могат да задоволят свои основни нужди и това да е главната причина за сключването й,както и че разликата в стойността на престациите не установява явно неизгодни условия за продавачите,тъй като те са били мотивирани да прехвърлят процесните имоти на своя съдружник от обещанието му за внасянето им в капитала на общото дружество,като така ще се погаси и дългът им към трето лице.
В разглеждания случай не са налице хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Повдигнатият материалноправен въпрос относно понятията „крайна нужда” и „явно неизгодни условия”,е разрешен в съответствие с трайната практика на ВКС и на съдилищата по приложение на материалния закон,в т.ч. и с приложените решение № 16 от 2.02.59г.по гр.дело № 132/58г.на ВС,ОСГК и решение от 3.12.07г.по гр.дело № 764/07г.на СОС.
Не е разрешен в противоречие с приложената съдебна практика и със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/00г.от 4.01.01г.по гр.дело № 1/00г.на ОСГК на ВКС процесуалноправния въпрос,касаещ правото на защита на касаторите пред въззивната инстанция. Поддържат,че в съдебно заседание на 7.05.09г.,на което е даден ход по същество на делото,не е уважено искането им да представят доказателства за размера на остатъка на кредита на М. У. към „У”. Според чл.205 от ГПК/отм./пред въззивния съд се допускат само нови доказателства. Въззивният съд се произнася в закрито заседание и в първото съдебно заседание по допускане на посочените от страната нови доказателства. Проведеното на 7.05.09г.съдебно заседание пред окръжния съд е било дванадесето по ред и е било въпрос на процесуална активност на страната своевременно да ангажира доказателства.
Направените в жалбата оплаквания за неправилна преценка на доказателствата по делото и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаят пороци на решението,които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Тези доводи биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Не е налице и хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. При наличие на непротиворечива практика по тълкуване на понятията „крайна нужда” и „явно неизгодни условия”не се налага тълкуване на закона,което да доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1- т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 114 от 8.06.09г.,постановено по в. гр.дело № 561/07г.на Смолянския окръжен съд по жалба на М. Т. У. и Г. И. У.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.